Някога светът бил млад .....

 

   В края на третата цивилизация боговете все още живеели с хората и още се раждали на земята божиите деца. В тези времена боговете лично обучавали жреците си и така се появили сред смъртните Великите магьосници. Те знаели как да събират всички времена в момент, можели да се пренасят в пространството и се надпреварвали в извайването на красиви скални комплекси.

 

   Краят на третата цивилизация настъпил с бунта на войнстващите човешки царе. Научени от боговете да не се спират пред  нищо, те се опълчили  срещу самите тях. Целта им била да променят в своя полза строгата йерархия, която ги поставяла едва на четвърто място по важност. Въстанали всички войнстващи хора и привлекли на своя страна силни натрапници от други светове. А те били готови на всичко, за да унищожат всяка проява на божественост сред живите. Така бунтът  прераснал  във война и боговете изгубили своята хармонична среда на Земята, затова се оттеглили от нея. Без защитата им планетата се превърнала в пъкъл. Атакували я от Космоса гигантски метеорити, вулкани бълвали нагоре разтопени гранити и пушеци изцяло затулили слънцето. След това се вдигнали водите и залели всички градове. Последвал няколко века студ. Продължило така, докато третата цивилизация изчезнала от света без спомен и без следа.

 

   Но все пак скрити някъде в пещерите останали да живеят хора, а сред тях оцелели малцина от онези, които носели божественото в себе си. Така продължили да се прераждат  през времената  четиримата  божии сина, както и посветените от седемте жречески школи. Когато  Земята се стоплила и хората излезли от пещерите, вече било минало времето на деветте поколения, през които спомените се предавали като легенди. Така тези, които били оцелели, вече нищо не знаели за живота  отпреди студа, а светът бил отново млад.             

 

 

 

   Един  от преродените божии синове се наричал Трак. Той много обичал планините и хората, затова не напуснал Земята, а бил и вещ жрец - учител и имал умението да се преражда със знанията си от миналото. С времето той успял да издири един по един преродените си ученици – висши жреци и да им върне част от спомените им. Събрал ги и тръгнали към града, в който  преди е била школата им, за да я възстановят отново. Но когато пристигнали там, нямало нищо познато. От мястото, където преди бил градът нагоре бликала още невтвърдена скала и запълвала всичко като се спирала в оградата останала отпреди. От стария свят не било останало нищо.

 

                   

 

   Тогава Трак разбрал замисъла на бащите си; че сега всичко започвало отначало, че хората тепърва щели да се учат да живеят, а божиите синове да умират. Разбрал, че занапред всеки ще помни само това, което може да научи за един човешки живот. И това ще бъде така, чак до края на четвъртата цивилизация. А той толкова обичал хората... За да не бъдат лишени от хилядолетните знания на предците, той отворил съзнанието си и оставил спомените си в подобната на мозък, невтвърдена скала. Оставил там учението за силата, с която хората могат да сътворяват света. Оставил и спомените си за войната, и за важността на мира, записал там и знанието, че животът е производно на любовта.

 

                                

 

   От Скалата можели да четат жреците му и той ги оставил да живеят там, за да научат хората да обичат, и  да творят красота. А сам той заминал в южна посока, за да покаже истините за живота и на други хора. Той се прераждал още няколко пъти, но там е познат вече с другото си име – Името на Любовта.

 

          

 

   Преди да замине от Скалата на знанието  Трак  наредил на жреците си:

 

- Да я втвърдят със знанията и силите си, останали им от миналото, но да оставят една не докрай втвърдена част.

 

- Да я направят светилище, но нека хората да го изградят.

 

- Да няма човек дошъл за прошка или с молба, който да бъде върнат от тях с неизпълнено желание. Единствено, ако човекът иска война и победа, да бъдат отворени спомените от последната война на боговете. Ужасът, които ще види там, ще го откаже да воюва завинаги.

 

Заръчал на жреците си още:

 

- да се влюбват, да се женят и да имат деца, да живеят с тях и със семействата си.

 

- да остаряват, да умират и да се прераждат без спомени за миналото, но с подсказани знания къде и как могат да открият дълбоките истини за света. И само те, само от това място да могат да извличат старите учения и спомени с точност. Така нищо от тях да не бъде изгубено за хората завинаги.

 

- Всеки от тях да си оформи място на тази скала, където да вложи своите умения и спомени. В бъдещите си животи по-лесно ще ги намира, ако мястото прилича на глава.

 

- Да се връщат там винаги и във всичките си животи! Да помагат на хората дошли при тях с молба. Да ги научат да живеят по–истински, по–лесно и с повече любов. И част от всяко знание и доброта да остане заключено в тази скала, от където всеки с искрено слово и с чисто сърце, да може да го извлече.

 

 

 

   Жреците изпълнили заръките. Втвърдили скалата и започнали Светилището, което хората да довършат. После един по един  си заминали от този свят и се преродили без спомени, но с подсказано знание и точно желание да се събират там.    Отново и отново.    

 

 А хората разпръснали  селата си по цялата земя. От тогава са минали хиляди години, но те все още идват и представят желанията си пред Скалата.

 

Всеки ден се  събужда някой с подсказани знания къде, кога и как  да отиде, какво да пита и какво да види там.