Посокитенасвета
(Издигането)

Погледнати отгоре, всички облаци са бели – дори буреносните. Но какво ли е под тях?
Ако от луната гледаш към земята,
ти я виждаш съвсем ясно цялата Но там ти си сам.
Затова аз съм тук долу при хората.

Хрониките сочат Авелог като краля с най-забележително- то присъствие в цялата история на Азон. По негово време е постигнат небивал подем в обществения и културния живот, който служи за водещ пример на много поколения напред.
Но идва един момент от управлението му, след който Авелог започва да се споменава и с второто му име – АВЕЛО- ХРОНОМ. То всъщност е част от кръщелното му име и преди него то е носено от създателя на държавата, наричан за по- кратко Вахром. Такава промяна в средата на царуването е меко казано изненадваща, но както всяка дребна подробност в исто- рията си има причина. Въпреки че стилът на управление в два- та периода не се променя съществено, през втория начело на държавата сякаш е друг човек. Незапознатите със ситуацията лесно биха изтълкували случващото се с неспомената смърт на краля и качването на престола на друг, продължил политиката му в същата посока на развитие на страната. Но това не отго- варя на истината. Поне не съвсем. Промяната е по-скоро в от- ражението на личността на Авелог върху съвременниците му, което ги кара да го възприемат по нов начин и оттам да го на- ричат вече с пълното му име.
Има разлика между управляване и владеене. Понякога тя е толкова съществена, че се отразява и в историята. Ако я усети- те, можете и вие да разберете, че тя отговаря на същността ви.

Не се страхувайте, че това, което четете, може и да е истина.
Тя не изисква да се променяте.
Снея животът е дори по-хубав от измисления,
вкойто живеете.

За да те освободя от затвора, който си изградил от живота си, ще ти покажа как можеш сам да го разрушиш и така да излезеш на свобода!

Манипулаторът

Сахрим се беше превърнал в самотен воин в мирно време още от първия сблъсък на вродените си амбиции със света.
Не се бе родил нито крадец, нито мошеник, а усмихнато, светло дете в небогато, но задоволено семейство в крайморс- кия град Арбихон. От малък му бе предсказано славно бъдеще и просперитет, които той успя да провали със съдбовните грешки на младостта си.
По онова време градът още не беше търговския център, в който се превърна по-късно. Нямаше го новото пристанище, нито складовете на Круптик. Беше само едно по-голямо рибар- ско селище, в което понякога акостираха чужди кораби. А те носеха заедно с товарите и мириса на големия, непознат свят – недостижим, но примамлив и истински. Сахрим мечтаеше за дълги пътувания, за завладяването на нови земи и за победно- то си завръщането с почести и слава. Мечтаеше още да види гордостта в очите на близки и приятели, че го познават. Ала мечтите му бяха отменени, когато съвсем млад попадна във водовъртежа на изпепеляваща, нещастна любов, която изгори смисъла на живота му и консервира чувствата му в соления морски вятър за други по-добри времена.
С изпепеляването на сърцето си Сахрим започна да усеща, че може да постигне всичко, което си постави за цел. Тогава

откри и същината на хората с тяхната ограниченост и злоба, която ги движеше, без те самите да знаят накъде. Откри също, че стремежите им са повърхностни, а разбиранията им – твър- де стеснени и елементарни. Изводите, които правят могат да зависят от него и лесно да се манипулират. Постепенно придо- би умението да ги направлява и започна да го прави неизменно с всекиго. Щом искаше от някого нещо, той се поставяше в положението му и мислеше вместо него, докато не стигнеше до извод, водещ до търсения резултат. После се оказваше, че другият бе мислил същото и бе достигнал до същите изводи като Сахрим и това бе станало вече негово лично мнение. Сис- темата работеше безпогрешно и той без усилия насочваше от- ношението на хората към себе си и действията им в своя полза според поставената си цел.
Веднъж опознал силата си, той вече нямаше определен стремеж към нещо конкретно. Затова пое върху себе си идеята на другите за благополучие, като я направи своя. А всъщност не искаше нищо от света и бе превърнал живота си в игра за разнообразие и развлечение.
Когато в Арбихон построиха пристанището, той реши, че е време да преуспее и се впусна в търговия с храни. Започна като дребен прекупвач и остана такъв, докато му дотегна да печели само толкова, колкото успее да скрие от лорд Круптик и от държавата. Тогава взе заеми от всеки, от когото можеше, а той можеше много и смело инвестира всичко в сериозно пред- приятие. Разбираше, че търговията с храни е голяма хапка за него. Знаеше, че с подходяща помощ може да успее да се включи и в разпределението на пазарите. Отначало стъпи здра- во, но безмилостният закон за окрупняване на печалбата го доведе до състояние на задлъжнялост към тези, които му вяр- ваха. Тогава той се разочарова от себе си и се усъмни в умени- ята си да прави пари. Това го накара да се откаже от този етап на развитие и да се прицели още по-нависоко, като рискува всичко, ведно с живота си.
Беше вече известен търговец, когато един ден се запозна със сина на лорда. Разказа му всичко за себе си, обясни муидеите си, но премълча за дълговете си към половината град. Младият велможа се впечатли и предусети в личността на чо- века пред себе си възможността за развитие и забогатяване. Той прекрасно знаеше, че и него, подобно на всекиго, издигнал се от простолюдието, ще изцеди докрай. Даде му пари, колко- то Сахрим поиска, и му обеща толкова, колкото не беше виж- дал през живота си, а също и да го остави да прави с тях какво- то пожелае.
Опитът подсказваше на Сахрим, че за да има траен резул- тат търговията трябва да се води с доверие. За да си вдигне авторитета, той се облече добре и изплати задълженията си към тези, с които се разделяше. После купи складове и коне, но преди още да ги напълни със стоката, която знаеше, че е най-печеливша в този момент, му бе поискана сметка и пълен отчет за направените досега разходи. Удивен от абсурдността на ситуацията, той се отказа да обяснява мотивите си за из- вършените плащания и истинския си замисъл за завладяване на пазара.
Тогава видя пълния провал на идеята си за самостоятел- ност и изгуби напълно увереността в уменията си да направля- ва важните за него неща.
– Парите ти дадох за стока, от която да печелим – му каза младият лорд, – а ти ги похарчи, за да си отървеш кожата от кредиторите и кой знае още за какво. Не разбирам глупав ли си или си луд, та да си мислиш, че ще ти се размине и ще оставя това без последствия. Искам да ми върнеш всичко докрай без значение кого ще излъжеш, за да му вземеш парите, и ми възс- тановиш моите. Ако не го направиш, ще заповядам на хората си да те начупят, да избият семейството ти или да го изпратят в робство по незнайни земи. А ти, ако оцелееш изобщо, ще гниеш в някой затвор или ще трошиш камъни в мините. Така няма да можеш да ми върнеш дължимото, но поне ще запла- тиш наглото си поведение и подигравката си с мен. Ако не искаш да стане точно това, постарай се в най-скоро време да ми кажеш кога и как ще ми се разплатиш. И знай, че няма да те чакам до безкрай!

От тия думи Сахрим схвана, че животът му свършва и то- гава действителността го превърна в самотен, безстрашен во- ин. Останал без нищо, без възможности и перспективи, той реши, че борбата дори да не си заслужава усилията, поне е ин- тересна и все пак е нещо. И превърна в свое оръжие увере- ността на хората в собствената им победа. Изостави правилата за живот, коректността, желанието да е истински и нормален човек. Да бъдеш луд си има предимства: не се плашиш вече от смъртта, не си губиш времето да се показваш значим и перс- пективен в някакво възможно бъдеще, защото ти вече нямаш такова и това е очевидно.
Сахрим дълго мисли, дали изобщо да опита да върне поне част от парите на младия лорд. Накрая реши, че това няма да му донесе нищо друго, освен нови, невъзвращаеми заеми. За- това се отказа от тази идея и прие факта, че все още е жив, ка- то малка победа в борбата. Той щеше да я продължи до края, като всяка следваща битка щеше да е на живот и смърт.
Излъга младия лорд, че ще успее да му върне дълга и знае как и кога ще стане това. След време му каза, че още на следващия ден ще му възстанови всичко. Повече изобщо не му се обади, с което го вбеси съвсем. Така той целеше да придо- бие контрола над отношението му към себе си до момента, в който щеше да му е позволил да разбере, че всичките му обе- щания са лъжливи. Това трябваше да постави лорда в безизхо- дица да реши какво да предприеме и да го накара да разчита на Сахрим, да му каже какво е по-изгодно за него. В края на кра- ищата наистина стана така.
Излъга и доставчиците, които му бяха дали на кредит сто- ка, която младият лорд запорира, като гаранция за получаване на дължимите му пари. На тях каза, че започва нова дейност, с която постепенно ще им се изплати. Тогава не изчезна и не се скри, а заследи с интерес резултата от протакането. Всички около него, които знаеха какво всъщност става, окончателно се убедиха в отсъствието на здрав разум в главата му. А докато чакаше развръзката в бездействие, Сахрим се зае да развива и обобщава теорията за властта и парите. В нея той внимателно

степенува и подреди висшите човешки стремежи по важност пред другите: сигурност, общност и отдаденост на удоволст- вията. И заради тях хората воюваха за власт. Но ако можеш да им ги предоставиш дори временно, наготово, това би било най- скъпата и лесна за продаване стока.
В положението, в което беше, Сахрим едва ли щеше да успее някога да конкретизира теорията си на практика. Но все пак се зае съсредоточено да наблюдава света около себе си и все повече се убеждаваше, че откритото от него е истина. Пос- ле започна внимателно да изпробва в живота изводите си в чистия им вид и бе впечатлен от резултатността им.
А докато се учеше на това, което всеки талантлив моше- ник прави без теоретическа подготовка, времето му на мирен престой изтече и дойде денят, в който беше арестуван. Това беше следваща победа в играта. Така близките му щяха да бъ- дат освободени от отговорността за неговите дела, а той – от тази за живота им. Затворът беше свобода за духа му и останал сам, той започна да се готви за истинската си битка.
Прекара зад решетките дълго време, преди да бъде изпра- вен пред кралския съд. Когато застана пред него бе подготвен
исъвсем спокоен, като че ли делото се отнасяше за другиго.
–Нямам какво да кажа в своя защита – беше последната му дума. – Съдът е в правото си да реши наказанието, което съм заслужил.
Сахрим забеляза израза на одобрение по лицето на съдия- та и изчака мислите му да се объркат окончателно от призна- ването на вината. Чак тогава продължи:
–Но нека се знае, че всяко мое действие е по заповед на краля. Той ме назначи, за да направя в Арбихон това, което наистина стана. По негова воля мога и да умра, но моля съда да ми даде възможност да докладвам лично на Негово Вели- чество делата си.
В съдебната зала сякаш бе паднал гръм и много дълго ни- какъв звук не се чуваше. После с привидно уверен глас съдия- та каза:

–Ние знаем почти всичко за интереса на краля към град Арбихон, но не сме уведомени за негов човек в търговската сфера. Можеш ли да докажеш това, което твърдиш?
–Не, уважаеми съдия, не мога. Затова не оспорвам нито присъдата, нито вината си. Нито пък искам да прехвърля на нашия обичан крал отговорността за моите дела. Само ви моля да ме изпратите на среща с него, за да му разкажа всичко, за- щото той най-вероятно не го знае. Едва ли знае и това, че съм арестуван. След като си изпълня задължението, можете да ме върнете тук, където да бъде изпълнена присъдата ми.
Дълго мълчание, чийто резултат беше, че след няколко седмици Сахрим се намери в тъмницата на кралския дворец. Там, докато чакаше представянето си пред краля, се запозна с един арестуван луд. Той ту твърдеше, че е самият велик Аве- лог, ту се представяше за нарицател, ту си признаваше, че се казва Перох. Накрая излезе, че точно той бе човекът, който докато престояваха заедно, успя да даде на Сахрим знанието, на което целият му досегашен живот не бе го научил – да ма- нипулира не нечие отношение към самия себе си, а на всички заедно. Това впоследствие му даде силата да овладее бъдещето
итака да забогатее.
–Ти, първо казваш, че си нарицател, после, че си Авелог. Ако наистина имаше силата на словото, щеше още в момента щом кажеш, че си крал на Азон – да се превърнеш в такъв.
–Аз съм такъв и нямам нужда в някой точен момент да се преврьщам.
–Тогава, защо дремеш в тъмницата, а не спиш спокойно в кралското си ложе?
–Леглото ми не ме привлича повече от разказа за живота ти и интересната развръзка, която предстои. Кажи ми, какво смяташ да обясниш на краля щом го срещнеш и как ще отър- веш кожата си с лъжа?
–Човече, аз не мисля да лъжа краля. Смятам да му кажа цялата истина за живота си, да му поискам прошка и да моля за освобождаването си. Е, малко ще се опитам да му помогна да вземе правилното решение.
–Добре, аз съм кралят и аудиенцията при мен е три мину- ти. Едната вече мина, остават ти още две. Започвай!
–Не става така. Така бързо не мога да превключа в нечие съзнание.
–Това е основната ти грешка. Защо влизаш в съзнанието на човека и се съобразяваш с неговите желания и представи, вместо да примамиш него в своето – той да влезе в тебе. Ако го направиш, ще си винаги готов за битка. А тя се печели най- сигурно, ако ти си избрал бойното поле. Но сега нека бъде по твоему. Ще те изчакам да подготвиш двеминутната си реч за официалната ни среща.
–Кажими, щомтисикралят, защонетепознаватстражите?
–Които са ме виждали, могат да ме познаят. Но как биха могли да си представят, че Авелог брадясва в тъмницата? Те са по-склонни да го отдадат на случайна прилика и самозаблуж- дение, отколкото да приемат една толкова абсурдна истина.
–Напълно е възможно. Ти май си по-убедителен от мен.
–Най-лесно се убеждава човек с истината. С неговата ис- тина, защото цялата звучи прекалено невероятно. Тя съдържа в себе си необособеност и безличност, затова не е приемлива за изказване.
–И аз съм го усещал, но много отдавна. Сега искам да те попитам нещо конкретно. Ти каза, че е грешка да влизам в чуждите мисли и на теория е така, но не мога да я избегна в практиката си. Щом срещна погледа на някого, аз вече знам какво мисли в момента, какъв е животът му и точно какво иска от себе си и от мен. Как тогава да избегна първия си порив да му дам каквото очаква?
–Ще излезе, че си прекалено добър към всички. Ако не обърнеш нещата и не ти каже всеки това, което ти искаш от него, ще си останеш в тъмницата да отговаряш за безброй лъ- жи.
–Не е правилно! Аз не съм за затвора, защото никого не съм имал намерение да мамя. Нито пък умишлено да открадна нещо от когото и да било.

–Ти си тук, защото си вземал пари и не си ги връщал. Признат си за виновен от съд, а преди това и сам си го приз- нал. Защо обръщаш истината?
–Защото има и друга истина.
–Добре, да я чуя.
Сахрим мълчеше, тъй като му се наложи да прерови живо- та си, за да събере от него това цяло, в което трябваше да привлече тези, с които би говорил.
–Ще му разкажа с подробности, как велможите съсипват търговията на хората, които могат и знаят как да печелят. Ще му предложа да търгувам от негово име, без печалба за мен, само ако младият лорд ме забрави.
–Ако на аудиенцията до мен стои лорд Круптик, той ще поиска разрешение да се обади и много кратко ще каже, че всичко чуто е лъжа. После ще добави, че нищо не иска от теб. Дори би помолил сина си да ти прости, при каквито условия той определи. Ще каже също, че щом вече си стигнал дотук, значи само кралят може да реши съдбата ти. Според теб какво бих направил аз?
–Нищо от това, което виждам като логично решение, на мен не ми харесва!
–Тогава по-добре е да не се явяваш пред краля официално
ида загърбиш личността си, която вече си компрометирал. Да се превърнеш в никой и дори да избягаш оттук, докато наме- риш добро решение на проблема си.
–Не ставай смешен! Как мога да изляза от тук?
–Ако ти помогна, ще изпълниш ли обещанието си към краля? Ще търгуваш ли от мое име, без ти да печелиш?
–Всъщност вече не виждам смисъл да се боря, за да отър- вавам кожата си. Ще се явя пред краля, нека той реши, каквото намери за добре.
–Затвор, както гласи законът, за хора като теб? Нима си мислиш, че ще го пристъпя, за да те освободя при положение, че ти сам си се докарал дотук? Дори да го направя, ти пак си вече никой, затова добре си помисли. Внимателно разгледай истината за живота си и реши кой си и какъв ти харесва да бъдеш. Сега ще те оставя и до сутринта да си разбрал какво е най-добре да направиш.
Сахрим заспа и сънува. В съня си видя, как се връща в родния град, как се разплаща с всички и накрая отива при мла- дия лорд да му върне жълтиците с лихва. А той, със самодо- волна усмивка ги прибира, извиква от улицата минаващи вой- ници, за да го арестуват. Тогава се събуди и видя Перох да го наблюдава. И двамата бяха все още в тъмницата, където изг- лежда им беше мястото. Въздъхна тежко:
–Животът ми наистина е свършен. Успях да го проваля. Не се научих да променям вече установеното от другите. Как мога да очаквам кралят да ме освободи, щом дори ти, на кого- тоуспях да разкажа всичко, прецени, че съм за затвора.
–А за къде според теб си? Изглежда ще ти се наложи да поработиш върху себе си.
–Свърши ми времето. За всички вече съм престъпник и дори някого да убедя в обратното, то няма да промени изцяло реалността. А точно това трябва да стане, за да се отърва от затвора, а може би и от въжето.
Перох дълго мисли и накрая каза:
–Аз виждам изход. Може да ти се стори странен, но ще се опитам да ти го покажа, защото ако не си забравил, обеща да работиш за мен.
–Начин да избягам лище ми покажеш?
–Ако такова беше решението ти вчера, до днес щеше да си навън. Сега е нещо по-различно. Ще излезеш сам, ако вмес- то да ми противоречиш промениш виждането си за истината. Кажи ми пак. Ти как манипулираше хората?
–Зная какво решение би взел всеки. Ако то не е такова, каквото бих искал, представям нещата по мой начин и те ги възприемат така.
–Това не е ли чиста заблуда?
–Погледнато отстрани, може и така да изглежда. Но аз виждам добрите перспективи, които хората сами не биха възп- риели. Така работя и според тяхната крайна цел. Всъщност не искам нищо за себе си и ако ги манипулирам, то е за тяхно добро.
–И си възприел като свое задължение да правиш това, ко- ето си мислиш, че е добро! А ти самият какво печелиш?
Сахрим се замисли:
–Както виждам – нищо. Освен интересен и пълноценен живот.
–Който вече не ти остана. Защо?
–Защото не можах да се справя. Нещо се промени и не виждам какво мога да направя занапред.
–А какво е по-различно сега?
–Знам. Всички винаги са следвали моето мнение. Сега аз отдадох правото на мнение на тези, които си търсят парите от мен и ме смятат за мошеник. Но това не е истина и те нямат право. Те щяха да си получат всичко, което им бях обещал, ако ме бяха оставили да работя както аз си знам. И после, в съда, вместо да кажа какво мисля, аз се признах за виновен, заради някаква фалшива моя борба, която реално бях изгубил още, когато се съгласих да връщам пари, които нямаше откъде да взема.
–Значи все пак си виновен?
–Така излиза. И няма значение покаква причина и с какви намерения съм правил всичко. Такива са фактите и нямам ни- какъв изход.
–Ето, че сам си издаде присъдата. А не беше ли казал, че можеш да манипулираш хората, като мислиш вместо тях и направляваш решенията им?
–Така е. Каквото аз усещам и те го възприемат. Впоследс- твие всяко мое решение те изказват като свое.
–Как тогава искаш да отървеш кожата си, щом твоят из- вод е, че си виновен пред закона, без значение дали си бил прав в действията си?
Сахрим замълча, помисли и промълви:
–Да, но все пак има факти, които не мога да променя.
–Кога се натрупаха те, преди или след като се призна за длъжник?

–След като реших, че младият лорд има право да си иска парите. Но не мога да се върна назад и да отрека всичко. Дали сега всъщност не става отново да видя как е в действителност? Аз не съм престъпник и няма значение кой как представя не- щата. Излъгал съм всички за вината си. За себе си аз съм чист
итова е самата истина.
–Но все пак очакваш да те накажат.
–Такъв е светът – несправедлив.
–Така е много по-добре, но все още не е достатъчно. От мошеник стана страдалец, но ти можеш повече. Опитай се да видиш всяко нещо точно какво е!
–Да, аз съм тук по искане на човек, когото кралят мрази и непрекъснато дебне. Какво значение има – кой как ме вижда? Аз съм врагът, който успя да се противопостави на онзи, който трябва да бъде контролиран.
–Това не е голяма крачка напред, но вече си победител и търгуваш с Авелог. Ако реша, че не си заслужава да се карам с Круптик заради теб?
–Не е нормално за един крал да се съобразява с хора, кои- то са му подчинени, но от години го мамят. Ако Авелог беше такъв, той не би държал властта така здраво. А аз никога не бих работил срещу него и той ще го разбере, още щом ме види. И няма да прати в затвора човек като мен, не защото по закон съм невинен, а защото той може да си позволи да ме освободи. А и заради ползата, която уменията ми ще му донесат.
–Готово! Вече успя да изтъргуваш освобождението си срещу бъдещите си задължения към краля.
–И все едно нищо не съм постигнал. Целта ми не беше такава. Не искам да се връщам в родния си град, облечен в държавна служба, за да докажа само, колко съм бил умен, предвидлив, направо велик. Искам да съм свободен и да търгу- вам сам със свои пари,... които всъщност няма откъде да наме- ря.
–Тогава?
–Тогава май трябва да си спомня, че съм най-невероятни- ят късметлия. От малък ми е предвещано богатство и хубав живот. Нека да го представя така: аз попадам в тъмница и там срещам краля. Това е моето желание. Искам от него да ме ос- вободи, а той понеже е всевластен, ще го направи просто така
– от добра воля и без никакви условия. Когато изляза, ще пус- на от клетката късмета си. Ще получавам повече пари, откол- кото са ми необходими, за да изплатя дълговете си. А тях, въп- реки че мога и да ги избегна, ще ги върна, защото така ми ха- ресва и затова съм тук. И всичко, което в момента изглежда като игра на ума, най-вероятно е точно така.
–Сега вече спечели! Утре до полунощ ще си вън. Но ще си наистина свободен по-късно, когато се осъзнаеш напълно. Когато се превърнеш от умел търговец в крал на търговията, на лесния успех и на късмета.
–А на теб защо ти е това?
–Защото си мой! Част от моя свят, в който ти живееш, а аз контролирам. Защото знанията ти и уменията ти могат да се ползват от всички, но ми трябват и на мен. Ти ми трябваш! Да вършиш това, което ти е присъщо, вместо мен. Когато аз вляза
вграда отвън, където ми харесва да протече живота ми, не ис- кам да си губя времето с това, което ти правиш сега – да про- меням себе си, за да успявам, вместо да променям света. Искам да живея спокойно и да получавам всичко наготово, както се полага на крал като мен.
За Сахрим всичко дотук беше само интелектуална игра. Той се засмя, но Перох остана сериозен, вперил очите си в не- го, сякаш го поглъщаше с поглед. Този човек май наистина беше луд, но това, което правеше беше интересно и поучител- но, затова си заслужаваше да продължи. Тогава търговецът попита:
–Кое от моите знания би ти послужило?
–Всичките, но не преди да получат завършеност. Трябва да усвоиш изкуството да манипулираш всички хора едновре- менно, мисленето им, действията им, дори случайностите, ко- ито определят живота им.
–А как става това?

–С виждането си за всичко. Ти вече веднъж го направи с виждането си за себе си. От обречен затворник стана човек, който сам направлява съдбата си, като изказва желанията си и истините си на всеослушание. Така успя да се срещнеш с кра- ля, да прекараш с него достатъчно дълго време, за да го убе- диш да те освободи. Но не аз, а ти ще се освободиш сам. Ще направиш подобно чудо с тази заключена врата и ще убедиш стражата да ни пусне идвамата.
Сахрим се впечатли от новото предизвикателство. Отна- чало дълго умува как да излъже най-добре. Но не беше въз- можно – стражата нямаше да ги пусне без заповед от начални- ците си, а те биха искали съответните документи. Тогава реши да изпробва това, което току-що беше научил. Най-голяма си- ла да манипулира има истината, която можеш да обърнеш, без да я превърнеш в лъжа, да я видиш в своя полза, и така да я представиш. Сети се какво точно да направи.
Повика стражаря и съвсем смирено го помоли да му доне- се хартия и перо, за да подготви изложението си до краля, пред когото все някога щеше да се яви. Човекът му направи тази услуга, но Сахрим не започна да пише веднага, а изчака след- ващата смяна. Тогава ги подаде на Перох и му каза:
–Пиши: “Аз, Авелог, крал на Азон, след като се запознах
собясненията на търговеца от Абрихон на име Сахрим, поста- новявам! Да бъде освободен от тъмницата и да не бъде повече под арест, ако не извърши друго престъпно деяние!” – И про- дължавай отдолу – “Заедно с него да бъде освободен и Перох, който е задържан без обвинение!” Сега се подпиши: “Авелог, крал на Азон”.
На сутринта Сахрим поиска среща с началника.
Той дълго се диви на написаното, после го носи някъде, сигурно да свери подписа, накрая им отвори и ги изпрати до портите.
–Не зная как се получи! – каза Сахрим, когато вече се бя- ха отдалечили от двореца на път към града. Отговорът на Пе- рох бе дяволита усмивка. – Какво ще правим сега, “кралю”?

–Ти вече каза, какво ще правиш. А на мен дължиш свобо- дата си и искам да ми я платиш с пари.
–Ти ми дължиш свободата си, но няма да спорим, защото това, което ме научи няма цена. Аз ще ти се отплатя, но не веднага, защото първо ще се опитам да спечеля?
–Не се опитвай, а го направи! Но преди да се разделим ще ти кажа нещо за последно. Време е да разбереш всичко, за кое- то си се подготвял постепенно: Този свят е твой, там ти си гос- подар и да търсиш определеното за тебе място в него е вър- ховна глупост. Това означава, че го приемаш такъв, какъвто е
ипостоянно се нагаждаш според него. Истината е, че той се наглася според желанията ти. Достатъчно е да бъдеш искрен към себе си и всичко започва да се преобразява, и да се съоб- разява с теб. Ти водиш и хората. Но ако се занимаваш само с тези, които са близко до теб, вместо да се разплатиш и забога- тееш, ще изпаднеш в някой нов, още по-страшен дълг – нап- ример към мен. А аз те искам крал на търговията. Цялата и същност, заедно с всички участници в нея да са в мислите ти едновременно! Да ти се подчиняват, да правят каквото им по- ръчаш и да са ти слуги! Можеш да ги тормозиш, колкото си искаш, защото така им правиш услуга. Този, който осъзнае това, което аз те уча, сам ще се освободи от игото ти, и ще ти стане приятел. А сега искам да ти покажа как и къде да ми се разплатиш.
Заведе го пред търговска къща, която бе управлявана от жена, защото съпругът и беше заминал някъде по негови дела. Там дълго мълчаха, докато наблюдаваха стопанката – млада, красива, заобиколена с много хора – когато се усмихваше, изг- леждаше щастлива. Внезапно, като излязъл от унес, Перох се обърна и нареди:
–Искам тя да бъде богата! Да купи цялата тази улица!
–Това е добро предизвикателство, като да съм го измис- лил сам – отвърна Сахрим, но нямаше кой да го чуе. Приятелят му беше изчезнал в тълпата. Затова продължи вече към себе си. – За да стане, ще ми се наложи здраво да поработя. А може би ми трябва внезапно просветление. Направо да ме удари гръм по главата. Но каквото трябва – ще стане! Защото такова е моето желание.
Сахрим отседна у свои познати и през нощта получи же- ланото прозрение, като че ли от бурята, която яростно се нах- върли върху света.
Такава жестока проява на небето никой не си спомняше. Светкавиците падаха из града като огнени копия, а гърмът им, едва ли не щеше да разруши къщите, които пороят като потоп подкопаваше.
Гръмотевица падна пред прозореца, направо върху него, блясъкът заедно със звука, който така и не секваше и сякаш рецитираше собствените му мисли:
“Бурята, която ти поиска е еднаква за всички. Твоите ис- тини правят хората каквито са, а това е играта, в която се впус- каш, за да си един от тях. Ти заповядваш какво да се случи и как. Имаш рожденото право над всичко: правото да си щаст- лив, да си богат и да получаваш, което желаеш, без значение какво е било преди. Този свят е такъв, какъвто ти би го измис- лил, той работи за теб и ти предлага всичките си блага нагото- во. Ти избираш какво и кога да си вземеш от него.”
Гръмотевиците продължаваха вече по-отдалeче да набиват в главата на Сахрим наставленията си:
“Не се съжалявай за нищо и не се приравнявай с друг! Всички хора са твоята сила и можеш да правиш с тях каквото намериш за добре, ако не ги противопоставяш помежду им и на себе си. Остави ги да живеят с теб, за да успееш. Което е било нужно е направено в най-подходящия момент и от когото е трябвало. Сега на тебе ти остава само да вкусиш резултата и да му се насладиш.”
Още дълго в бурята Сахрим се взираше в огледалото на истината, като определяше с думи нещата, които беше прозрял още от времето, когато загуби първата си любов.
После заспа и сънува същия сън, който веднъж вече бе преживял. В него младият лорд го арестува отново и пак го изправя при краля. Но когато се яви пред Авелог, той позна в него приятеля си от тъмницата, който му каза, че щом веднъж вече го е освободил, няма нужда да го прави отново. После го похвали, че е изпълнил заръката му да купи цялата улица за жената, която му беше показал.
Сънят беше така хубав, че Сахрим реши да не се събужда, а да продължи да живее в него. Но се отказа, когато кралят го помоли да разкаже как бе успял да спечели толкова много па- ри. Той знаеше как и се събуди, за да го направи наяве.
Взе от познатите си, у които беше отседнал, малък заем и научи от тях къде и кога се залага на боеве с петли.
Отиде там и цял ден наблюдава на какво разчитат хората и как решават кой ще е победителят. Накрая откри при какви обстоятелства всички грешат. Проследи още няколко боя и разбра, че е успял да направи своето виждане да е единствена- та истина. Тогава в последния бой заложи всичко, което носе- ше в себе си на очевидно по-слабия петел, като реши, че той ще се преобрази, щом попадне в безизходицата на живота си. И спечели целия залог.
На другия ден пак отиде и вече безпогрешно предвиждаше всеки бой. Другите започнаха да следят на кого залага и да правят същото. Така накрая вече нямаше интрига, но той за- върши деня си с цяла торба пари. Тези, които ръководеха игра- та го извикаха и му предложиха да спре да участва, а да работи с тях срещу процент. Сахрим отговори, че би се съгласил, само ако получи равен дял. Отказаха му и той си тръгна с думите, че ще дойде ден, в който ще го молят за това, което днес му от- казват. В отговор те го заплашиха, че ако го видят отново нао- коло, няма да доживее и до сутринта. Сахрим се изсмя. Знае- ше, че може да ги накара да направят всичко, което поиска, но не му бяха приятни и не желаеше да се занимава с тях.
Когато се прибра, раздели парите на три: с едната трета щеше да живее достатъчно добре, другата отдели, за да я вло- жи в нещо, от което щеше да забогатее, а третата занесе на жената, която Перох му бе посочил. Каза и, че мъжът и му е поръчал да и ги донесе, за да може да посрещне нуждите си. Каза и също, че той ще и помогне да върти търговията си, но по-късно, защото сега имал нещо важно да свърши.

Включи се в съдружие с един старец, който продаваше неща, които жените харесваха и смятаха за важни, затова и добре плащаха. Допадаше му радостта в очите на клиентите и знаеше, че точно тя ще му донесе печалба. Скоро предприяти- ето се разшири, започна внос и продаваха вече сериозни коли- чества, но дори това не му стигаше и той все се замисляше за залаганията.
По онова време лорд Круптик реши, че вече може да сло- жи ръка на печалбите от боя с петли. От него не се плащаха данъци и се търгуваше с най-сигурната стока – човешката надежда за внезапно забогатяване. Лордът успя да убеди краля, че това е прекалено жестоко зрелище и трябва да се забрани. Авелог одобри забраната и така освободи терена за други игри на късмета. Тогава на лорда му потрябва човек, който уж от свое име да води залаганията, а всъщност да му предоставя печалбите. И попадна на Сахрим, който още от първото надбягване с кучета показа, че ако не мине на страната на организаторите, ще развали играта с неизменното си познаване на резултата. Този път той се съгласи при условие, че сам ще води всичко и редовно ще се отчита.
Нещата потръгнаха добре, докато не бе организиран тридневен всенароден турнир. След приключването му, разби- ра се, с невероятна печалба за учредителите, вместо да занесе парите на лорда, той ги раздели на три и ги натовари в три ка- руци. Едната изпрати на краля с писмо, в което обясняваше всичко около игрите така както е било. Пишеше му още, че се страхува за живота си, защото лордът не прощава на този, кой- то го е измамил.
Втората каруца беше, за да се върне с нея в родния си град, да се разплати с кредиторите си и да започне на чисто нов живот. С третата отиде при жената, към която беше поел задължение по заръка на Перох.
Когато влезе при нея с подготвената си реч, Сахрим видя с изненада, че в къщата се разпорежда приятелят му от тъмница- та. Този път той беше облечен нормално и се усмихваше – до- ри изглеждаше по-млад и изобщо не приличаше на учител или на луд. Двамата дълго се радваха един на друг, после стопани- нът му каза:
–Промених решението си да живея далеч оттук и да раз- читам на теб да се грижиш за къщата и за жена ми. Ние вече си имаме всичко, от което се нуждаем, дори имаме всичко, за ко- ето другите мечтаят. Но няма да върна парите, които ми но- сиш, защото са наречени за твоя триумф. Гордея се с теб и те освобождавам от задълженията ти към мен, към лорд Круптик
икъм сина му. Живей си живота свободно както искаш, само внимавай бъдещето ти да е красиво!
–Твоята лудост се завръща. Как можеш да ме освободиш от дълговете ми?
–Не си мисли, че когато ти казвах, че съм крал те лъжех! Върни се в Арбихон и ще видиш, че младият лорд няма да иска
ижълтица от дълга, който все още смяташ, че му дължиш. А мястото на търговски представител на краля в управата на гра- да чака теб, ако пожелаеш това да е длъжността ти.
Макар все още да не можеше да повярва на всичко, което чува. Сахрим дълго мисли; кой от двата му съня бе по-хубав. Май по правило, щом намериш истинското си “АЗ”, най- красивото място става реалността. Или по-точно казано, когато мечтата ти стане достатъчно пълна и подходяща за твоята същност, ти я завършваш, като я оставиш да се превърне в действителност.