... но единствената истинска победа е
над желанието ти да надделееш на всяка цена,
което носиш в себе си по рождение
и което е най-злият ти враг.

Лордът
(Теория на властта)

Веднъж поел властта като принц, утвърдена и узаконена в две официални церемонии по коронясването му за крал, на Авелог се наложи да воюва, за да я запази. Събитията около тази война и причинителите и бяха съвсем логични и нещото, за което той се обвиняваше, беше, че въпреки ненавистта си към кръвопролитията бе допуснал това да се случи. Бе приел за дадености в кралския живот жестокостта, алчността и пре- дателството, като с това едва ли не бе предизвикал в началото на управлението си всички гадости, които ненавиждаше. Вече поел върху себе си отговорността, Авелог я разгледа, анализи- ра и я прехвърли на плещите на предателя, довел в Азон вра- жеската войска с цел да пороби собствения му народ.
Кралят арестува Круптик още преди началото на военните действия, дори преди да оповести решението си да води война. Бе усвоил до съвършенство умението да имитира примирение и дори проницателен човек като регента, който никога не си правеше илюзии, не можа да заподозре намерението му и се оказа в капан. Беше го извикал в една от малките зали без про- зорци и с две врати, строена по-скоро като преходна, отколко- то с някаква функционална цел. Лордът дойде с охрана, докато кралят беше сам. Вглъбен върху фактите, хората и закономер- ностите, преди още Круптик да влезе, кралят вече знаеше всичко за него и за делата му, затова подхвана играта на пред- варително загубилия. Говореше за бъдещето, обясняваше мо- тивите за действията си, питаше го за мнението му, на което получаваше един и същ отговор: “Вие кажете, кралю!” После помоли охраната му да излезе за минута с явната цел да се па- зарят насаме. Настъпи един от звездните мигове на лорда.

Фактът на надмощието му го изправяше пред триумфа на пре- говорите и го накара е усмивка да се съгласи и да спаси краля от срама му, като изпрати охранителите си зад вратата. А тя беше подготвена, когато се затвори, да не може да се отключи, от която и да е страна.
Останал сам с предателя, Авелог дълго го поглъщаше с поглед. Два пъти го беше побеждавал въпреки очевидното му надмощие. Успяваше, защото мислеше различно от хората и от нормалния свят. Начинът му на действие изглеждаше за тях безпочвен и нелогичен. Когато бе кацнал за пръв път в дворе- ца, лордът, макар и вдървен от изненада, в никакъв случаи не би допуснал, че младият принц възнамерява без законно право и без поддръжници да свика общодворянско събрание и да изиска от него цялата кралска власт. По същия начин сега, ко- гато на границата бяха многократно по-силните войски на дринзите, противопоставянето му на човека, който ги беше повикал, би било пълна глупост и никой не допускаше, че мо- же да го направи. Но това не бе някой друг, а Авелог.
Круптик беше успял да изгради положението си в общест- вото чрез силата на парите, които винаги са имали властта да карат хората да вършат за собственика им каквото поиска. Та- зи действителност на господството им беше наложена като единствена за всички в кралство Азон, както и за повечето хо- ра по земята. Затова Авелог не пожела смъртта му, а властта над неговия свят, заедно с всичко, което той включваше. Жи- вотът на лорда щеше просто да загуби значението си за окол- ните и да остане за самия него. Затова принцът го затвори в онази зала и го държа там до края на войната, без да реши бъ- дещето му. По онова време Авелог осъзна, че Круптик – излъ- ган, арестуван и подчинен, всъщност беше надделял с факта на съществуването на тази война, защото бе успял да го накара да се съгласи да участва в нея, макар и като победител.
Същността на борбата е включването на противника ти в твоя реален свят. Победен си, ако отдадеш някому правото да бъде по-реален от теб, тогава ти присъстваш в неговото виж- дане за нещата от действителността. Побеждаваш, ако вклю-

чиш него, заедно с цялата му представа за света, в своето поз- нание за вселената. Авелог беше обучаван да го разбира още от орела-учител, но по-късно беше влязъл доброволно в света на властта и парите, заради многото хора там. А това, че има изграден цял готов свят и можеш да се включиш в него не е цялата истина, но тогава той мислеше, че е така.
В младостта си лорд Круптик бе наследил именията на баща си, които едва не опропасти с първите си необмислени сделки. Изпаднал в заеми и задължения заради безпочвената важност, която обичаше да демонстрира, той бързо успя да разбере непогрешимостта си в предвиждането на текучеството на парите. Избра, вместо да изгражда финансово-властнически системи, наготоводавлезевъввладениетонавечеизградените.
Има позиции в обществото, през които минават парите – позиции на самостоятелно управление на свободни средства. Силните на деня, колкото и вечни да се чувстват, отстъпват все някога местата си на други по-актуални и по-силни. А силата им се крие в достъпа им до властта и правото им да решават кое е добро, кое зло, кое е редно и кое – престъпление, докато сигурността си получават от натрупаните по време на управ- лението им финансови средства. Те лесно се превръщаха в средства за манипулиране, а по този начин и за придобиването на други такива.
Ала в ония времена такива като тях не ги пенсионираха, а ги обезглавяваха, докато онзи, който извършваше на практика тази трансформация на властта в пари и обратно, оставаше вечен, защото беше нужен и на тях, и на следващите.
След първите си успешни сделки за внос в страната на стратегически суровини, лорд Круптик се пренесе в столицата, където се вливаха свободните пари, с идеята да покаже на при- тежателите им, че той е най-способният и подходящ човек за обслужването им. За да попадне в подходящото време на под- ходящото място, лордът използва умението си да изглежда искрен и прям. Говореше това, което мислеше. Заявяваше яс- но, когато искаше нещо. Никога не се криеше. Не отказваше срещи и охотно описваше сделките си, благодарността си към

тези, които му бяха помогнали да ги осъществи, както и пе- чалбите им. Неговото истинско финансово състояние беше тайна за околните. Всъщност той живееше по-нашироко, от- колкото беше разумно да си позволи, но това беше част от иг- рата и залог за бъдещите му печалби. Скоро стана очевидно, че лордът бе белязан със знака на успеха и като резултат получа- ваше за работата си все повече възможности и средства. Във всяка сделка успяваше да включи този, който даваше парите. Обикновено това беше човек с власт и Лордът го използваше да нагласи условията за стабилни печалби. А самият той по естествен път прибираше по-голямата част от тях. Но дори и след падането на съдружника му от власт, той никога не отри- чаше участието му, нито намекваше, че го е излъгал. Всъщност
ине мислеше така. Беше убеден, че който и както да дава па- рите, печалбата си е негова и той лично отстъпва на другите, колкото им се полага. Впоследствие, когато сам навлезе във властта, тази негова постановка стана причина за конфликти и негови загуби. Тогава започна да поверява на други хора част от финансите си.
Независимо от реалната сила на богатството, управление- то на страната беше по закон родово и всички велможи полу- чаваха само хапки от кралската пита. Но кралят също бе човек
иможеше да бъде убеждаван кое за него е важно. Лордът се постара да се сдобие с благословията на дворяните за годежа на богатството им с властта и уреди сватбата на братовчедката си с още младия крал Нивакол, като го убеди, че това е най- доброто за него и за държавата. Така получи неограничено влияние и пълен достъп до всички парични средства, които би могъл да поиска, докато накрая осъзна, че дори това не му сти- га.
Влизането на Круптик във властта и началото на личното му управление на държавните финанси бе последвано от ви- дим подем на страната. По същото време в бащините му име- ния на мястото на неголямо рибарско селище беше построен град Арбихон. Разположението му бе подходящо за търговски кръстопът на половината свят. Изградено бе ново, голямо

пристанище с всичките му прилежащи пътища и комуникации. Бяха уредени и сухопътните превози на товарите. В страната започнаха да влизат много чужди търговци с примамливите си стоки, които лесно се превръщаха от новост в необходимост. И вноса, и превоза, и продажбите им бяха под контрола на Лор- да. Но още преди началото на войната, в която участва и беше пленен крал Нивакол, международната търговия секна. Тогава Круптик обърна внимание на влиянието си върху вътрешните пазари и именно то му помогна да запази състоянието си непо- кътнато и дори заработи за увеличаването му.
Тъй като имаше достъп до цялото финансово текучество в кралството, той намери начини да задължи към себе си и така реално да купи тези, на които държавата плащаше. Първо уре- ди тези плащания да минават през него. Всички, които получа- ваха от хазната повече пари, отколкото им се полагаше, бяха убедени, че са задължени цял живот да ги връщат на него и да му вършат услуги. Това в най-голяма степен важеше за воено- началниците и дори за цялата армия.
Круптик знаеше, че всеки се съгласява да дава, когато го убедиш, че така трябва, затова прокара цяла поредица от зако- ни за длъжниците и третирането им. Той използва и опита си с финансово задоволените хора. Човек не мисли за бъдещето си, докато то му изглежда сигурно. Обмислянето на последици, неважещи за него самия, той възприема като тягостно задъл- жение и губене на време. Затова Круптик уреди редовни при- ходи на тези, които установяваха законността в държавата. Те започнаха да се съгласяват с него и да гласуват всичко, което им поднесеше. Назначаването му за регент, когато крал Нива- кол потегли на война, окончателно затвори в ръцете му пръс- тена на властта.
Идеята да убие младия Авелог, когато баща му не се върна от похода, бе абсолютна глупост и в никакъв случай не би мо- гъл да я допусне. За лорда смъртта на принца би означавала ненавременна борба за власт, а все още не бе законово устано- вена неговата лична победа в нея. Слухът за подготвеното убийство бе измислица на противниците му от лагера на кра-

лицата, които я бяха подлъгали да вземе решение да скрие си- на си с оглед на безопасността му. Него всъщност нищо не го заплашваше, той щеше да живее като принц до деня на пълно- летието си, а най-вероятно и след него. Може би щеше да се наложи само баща му (когото регентът много добре знаеше къде е) да бъде убит в плен. Но клюката за подготвеното по- кушение над Авелог, подхваната от множеството, пообърка не- щата, доколкото да ги забави. Бягството на принца и връщане- то му направо от небето пред всички, обърна цялата ситуация с главата надолу. Охранените дворяни, със закърнели от не- мислене мозъци, видяха в пристигането на Авелог божестве- ното начало на рода му и обладани от тайнството на полета му го възприеха едва ли не като проявление на дадената му от Всемогъщия власт. Така загърбиха истината за битието си, подвластно на парите и предадоха управлението на страната на непълнолетен. На всичко отгоре младокът започна със зако- нотворчество, което разклати сериозно изградената система на имотовластие и върна нещата доста назад, а самия Круптик направо срина в калта.
Лорд-регентът никога не бе пропускал да забележи силата на противника, но досега беше съдил за нея само по натрупа- ното състояние, което бе единственият реален показател за възможностите му. Сега вече започна да внимава и за влияние- то му върху околните. Явно, колкото повече хора можеш да убедиш в каквото поискаш, толкова си по-опасен, по-силен и по си враг.
Круптик не беше човек, който се предава. Комбинативни- ят му ум вървеше по естествен път към установяване на лична печалба и власт. Затова още с провала си видя нова възмож- ност и измисли план за излизане от положението си на унизен и обречен.
След премахването на поста лорд-регент, той се извини на младия крал, че по здравословни причини не може да изпълня- ва новата си длъжност и напусна двореца под предлог, че оти- ва в бащините си имения, за да се лекува и да отмаря. На изток към Абрихон, обаче потегли празната му карета със свитата, а

той заедно с малък военен отряд и с каруца, пълна със скъпи дарове, се отправи на тайна среща с предводителя на дринзите. За няколко дни, последвани от пиянски нощи, лордът успя да му разясни плана си и да го убеди да участва в него. Крал Ни- вакол трябваше да бъде освободен от плен, да се върне в стра- ната си и да заеме отново трона, а след това да се изпрати войска. Така дринзите щяха да получат Азон заедно с финан- совата му система и приходите от нея, а Круптик, щеше освен да запази вече придобитото влияние, да стане и владетел на автономна област, включваща поморските земи ведно с града – пристанището Арбихон. С една дума лордът така щеше да придобие повече, отколкото би имал, ако бе станал крал. За- едно с увеличени законоустановени приходи, щеше да придо- бие и пълен финансов контрол над властта. И всичко това срещу обещанието да предотврати военната съпротива и да осигури лоялността на дворянството.
Планът бе осъществим, но се пообърка, когато Нивакол се отказа от властта и я предостави на сина си. И така промени нещата, доколкото да накара дринзите да изпратят срещу Азон вместо неголяма войска внушителна военна сила, с която и без подкрепата на Круптик можеха да превземат страната. Лордът прецени ситуацията и прати на смъртните им врагове – язите един кораб със злато и с обещанието за още три, ако нападнат дринзите в гръб, когато той им каже да го направят. Това ще- ше да върне армията им точно след победата и обратно и за установяването на новото управление. Лордът пак щеше да е най-необходимият човек. Върна се в двореца, обгради се със свита, зачака момента на триумфа си и на окончателното зав- земане на цялата възможна власт.
Всъщност още с потеглянето на дринзската армия към границата на Азон, всичко беше вече предрешено, а краят му – предизвестен. Затова желанието на Авелог да преговаря бе съвсем логично. И въпреки, че още не беше решил какво ще направи с младия крал, Круптик отиде на срещата с любопитс- твото на победител, за да се наслади на успеха си.

Когато свитата му излезе отвън, усмивката на Авелог из- чезна и той заоглежда лорда, сякаш виждаше нещо ново и ин- тересно, което дори не беше човек. Чак след няколко минути го погледна в очите и проговори:
– Знам всичко за преговорите ти и с дринзите, и с язите. Лордът се сепна. Това не бе възможно, но фактът, че го бе казал, предреши края на Авелог. Каквото и да се уговореха от
тук нататък, хлапето трябваше много скоро да умре.
–Не разбирам за какво говорите, кралю, но ако ви е из- годно да продължите – отвърна той. Това означаваше, че чака предложения.
–Хайде да спрем с официалностите – отвърна кралят и това значеше, че признава равенството му, а с това и победата му, – имам само едно предложение.
–Смирено чакам да продължите, кралю – усмихна се на- сила лордът.
Авелог занарежда замислено:
–Всеки коронясан в църква пред народа си принц е вече крал. Аз бях два пъти коронясван и би следвало да съм два пъти повече крал. Но ти дойде при мен като при престъпник, със стража и оръжие. Нека бъде по твоему, от днес преставам да ти бъда крал. Защото аз съм крал на живите в Азон, а ти не си вече между тях. Предложението ми е да си върнеш живота.
Чак сега лордът обърна внимание на самозаключващата се врата, през която бяха излезли стражите, разбра капана и по- сегна за меча си. Кралят вече държеше своя, който трябва да е бил скрит някъде. Круптик бе гледал дуелите на младия Аве- лог и знаеше, че без помощ отвън нямаше никакъв шанс да го победи. Извика, но никой от стражите не се отзова.
–Знаеш какво се прави с предателите – продължаваше кротко Авелог, като го гледаше в очите. – Смърт до девето ко- ляно. Но аз няма да те убия сега. Ще те зазидат в тази стая. Тя ще изчезне от плана на двореца и призракът ти ще броди из него за вечни времена. Никой няма да узнае къде е гробът ти, защото такъв няма да имаш. Единствено аз ще се вестявам по- някога и ще примамвам духа ти, а той ще ми помага при ръко-

воденето на финансите на държавата. Така мъртъв ще постиг- неш мечтата си да управляваш Азон. Синът ти ще умре тези дни. Можеш да го спасиш, ако успееш, ако изобщо намериш начин преди да те зазидат да изпратиш съобщение на язите, да нападнат още сега Дринзия. Не държа особено точно така да се получи, номоже да стане още по-интересно.
–А къде ще се свреш ти, кралю, млад и глупав, когато дринзите потропат на вратата ти и попитат за мен? Не разбра ли вече, че твоят живот свърши?
–Не бери грижа за мен, лорде. Аз имам и земята, и небето,
идори властта над теб. А какво ще стане с мен и какво аз ще направя, можеш само да предполагаш, умирайки – кралят из- лезе през отворената врата, като я бутна да се самозалости.
“Този крал е луд! – мислеше си Круптик. – Той няма ни- какъв шанс срещу дринзите. И съдбата му, и животът му са вече предрешени от мен.” Но постепенно в съзнанието му бав- но се промъкна истината, че през живота си Авелог никога не бе губил битка и ако в момента наистина го зазиждаха, единс- твеното, което всъщност би могъл да предреши, е животът на собствения си син. Колкото и побъркан да изглеждаше кралят, този път той бе спечелил окончателно. Бившият лорд-регент остана сам в гробницата си със задачата да анализира живота си, докато осъзнае реалността. Беше измислил сам печеливш сценарий, беше изманипулирал докрай хода на събитията и точно когато победата му беше сигурна, Авелог превърна ре- ално постигнатото в илюзорен балон и го спука. В тази игра кралят беше непобедим.
Круптик бе изваден полужив от гробницата си след повече от три седмици, когато се разчу, че язите са нахлули в Дрин- зия, а това постави началото на седем годишна опустошителна
иза двете страни война.
Лордът беше официално помилван срещу изземването на имуществото му в полза на хазната и бе назначен по милост на краля за управител на дворцовите финанси. Синът му бе пос- тавен за губернатор на Поморските области и се засели в Ар-

бихон, където живя и управлява до смъртта си с вродените си умения да усеща предварително печалбите.
** *
Акраят на тази война сложи край на илюзиите ми за важ- ността на кралския ми живот. Колкото и героично да звучи в хрониките, той донесе на хората само кръвопролития, нещас- тия и скърби.
Аз успях безапелационно да поема цялата власт в страна- та, но това изпи и силите ми, и желанието да я имам. Сам бях избрал съдбата си в деня, в който бях долетял в двореца, за да стана крал, но вече дори не бях сигурен защо го бях направил. Това ли бе МОЯТ живот?
“Животът ти е онова, което успееш да построиш от себе си!” – бях чувал да казва някога Учителят по свобода. Затова се постарах да уредя нещата в страната да вървят без постоян- ното ми присъствие в двореца и след това го напуснах, за да построя за себе си своя живот, в който да бъда щастлив.