Краят на света

Събудих се след като вече бях полетял. Издигах се нагоре, без да махам с криле, както в деня, в който се бях обявил за крал на хората и на орлите. Висините, които бях достигнал тогава, имаха притегателната сила на вечността и моят полет беше все натам. Колкото по-високо достигах, толкова по- красиво и невероятно беше около мен. Отгоре всичко беше ясно и кристално чисто, оттам земята с нейните форми и под- редба изглеждаше нереална, плод на въображението ми, до което можех да се докосна, ако поискам, но не бях длъжен да го правя.
Издигах се все по-високо, докато почувствах, че достигам края на възможностите си. Разбрах го по това, че докато се издигах бях изоставил мълчанието си и бях започнал да си го- воря. Просто давах израз и обобщение на досегашния си жи- вот, на постигнатото, наученото и преодоляното. На най-висо- кото разбрах, че този, с когото говоря, не е вътре в мен. Тогава съзрях сянката му и преди да погледна нагоре, вече знаех кой е. Аз всъщност говорех с Учителя си по свобода, който се ре- еше над мен, на самия край на света.
–Тук ли си? – попитах.
–Не те ли е научил учителят ти по логика, че щом виждаш някого и говориш с него, значи се намирате на едно и също място по едно и също време?
Замълчах.
–Продължавай! – каза ми с усмивка Учителят. – Докато не ме виждаше, не спираше да се хвалиш, а сега защо млъкна? Кажи още нещо за свободата, дошло е време да се разделяме.
–Истинската свобода е не само да можеш да вземаш лич- ните решения, а да можеш и да не ги вземаш. Да можеш да ги прехвърлиш на хората и на съдбата си – замислих се. – Знаеш ли, говоря глупости! Моята съдба ми поднася това, което ис- кам. Тя изпълнява съкровените ми желания. Достатъчно е да го осъзная дълбоко в себе си, за да разбера, че аз я командвам. Тя е моя и ме слуша. Подрежда живота ми към добро. Всъщ- ност няма съдба, просто светът и бъдещето са ми подвластни,
иработят за мен.
–Да, това е забележително. Явно си минал последния си урок по свобода. Нека ти го кажа с думи: безкрайната свобода е изначалната свобода, която никой не може да ти даде, защото ти я имаш по рождение и я носиш в себе си. Единствено мо- жеш да го осъзнаеш или никога да не го разбереш. Ти избра познанието и го постигна. Ако искаш да продължиш нататък, намери Повелителя, който може да те запознае със същината на времето. По този начин можеш да преодолееш и последното ограничение на човека – неизменността на живота и на смърт- та. Той ще ти покаже неговото изкушение, за да пожелаеш да продължиш.
–Аз имам познанието за времената, виждам бъдещето и усещам миналото на всичко около мен. Имам и власт над жи- вота и над смъртта, включително и над собствените си живот и смърт.
–О, той пак бърза, като че ли ако не постига непрекъснато нещо, ще умре. Нека само ти загатна следващото: знаеш ли ка- къв бях преди няколкостотин години?
–Какъв?
–Бях принц на Азон.
Онемях. Опитах се да си спомня подробности от история- та на страната си.
– Как ти беше името?
Учителят така се тресеше от смях. че не можеше да отго- вори. Накрая почти през сълзи успя да вмъкне:
– Ти познаваш миналото, ти ми кажи! – и пак се закикоти. Когато се поуспокои, продължи: – Подсказах ти нещо, другото вече не е моя работа. От така наречените уроци по свобода знаеш, че поемеш ли нататък, докато не стигнеш до края, не можеш да спреш. И не очаквай по този път нещастия и несго- ди, защото както сам каза, съдбата ти служи и каквото смет- неш за нормално, него ще ти поднесе. Но нека те предупредя за нещо, което така или иначе ще разбереш – цялата абсолютна свобода и поемането на пълната власт над света нямат никакво значение и никакъв смисъл за човека, ако не са част от най-го- лямото изкушение и върховно постижение на духа – човешко- то щастие. Приеми го за свое, за да го имаш. Да ти дава сили и желание да живееш. Да вървиш закъдето си се запътил.
–Къде да търся Повелителя? – попитах.
–Не зная, ти реши къде е, и го намери! Ако не успееш, то- гава си го измисли!
Учителят обичаше да се забавлява, като обръщаше всички сериозни неща в шега. И тогава си помислих, че го прави.
Когато усетих, че е време за връщане, се почудих дали изобщо имам желание да го направя. Тогава зададох и пос- ледния си въпрос:
–Учителю, като гледам оттук земята, като си спомням це- лия си живот, аз виждам и разбирам подредба и подробности, които преди това са били мои мисли и желания. Оставам с впечатлението, че абсолютно всичко, дори съдбовните за мен събития са плод на въображението ми. По същия начин, когато гледам от двореца небето, имам чувството, че полетът ми, поз- нанието ми, разговорите с теб и с орлите са само в мечтите ми. Кое всъщност е истинската реалност?
Този път Учителят беше сериозен:
–Действителност е само това, което за теб е горе. Земята е изцяло твоя измислица и затова я управляваш лесно, заедно с хората по нея – каза той и когато видя изумлението ми се раз- смя. – Приеми, че се шегувам. Реалността е това, в което живе- еш тук и сега. Всичко около теб е както го виждаш в момента,
вкойто се огледаш. Но забрави, то няма да ти послужи за ни- що, докато не го откриеш сам. Знаеш ли кое е по-важното? Това, че за мен беше огромно удоволствие да бъда с теб, да общувам с теб и да живея с теб. Да те уча и да те наблюдавам как се справяш сам с нещата, за постигането на които си въобразяваш, че ти помагат. И вече не мисля, че се разделяме зави- наги, а знам, че завинаги оставаме заедно.
Учителят по свобода постепенно се смаляваше, докато се спусках към моя истински, реален живот, в който след като бях постигнал толкова много, вече знаех, че ми предстои да усетя и простото човешко щастие.