Магьосникът

Един дворцов магьосник е по-скоро артист, отколкото практик в занаята. Основното му занимание е да се появява рядко и внезапно, да разяснява и контролира използването на магическата символика в етикета и в облеклото. А също така да разваля магии, които в повечето случаи никой не е напра- вил, да изработва и да раздава муски и амулети за предпазване от всякакво зло. Никой не вярва напълно в силата на магията, но тайно я допуска в мислите си и затова не знае и не иска да знае докъде се простира мощта на един известен дворцов маг.
Тази роля в двореца на Азон изпълняваше Шамбдън. Ос- вен с всичко изброено дотук, той се занимаваше предимно със спасяване от кладата на набедени от простолюдието “черни магьосници”. Това постигаше като демонстративно “изпиваше силата” им, после ги караше пред страх от смъртно наказание да направят магия. Неуспехът им беше явно свидетелство, че вече са “немощни” и по този начин се отърваваха най-много с бой, а авторитетът на Шамбдън растеше. Освен всичко друго той владееше тайнописа на Велите и с удоволствие описваше всички по-важни събития в кралството. Ето част от един груб превод на това, което бе написал за общодворянското събра- ние, което безпрецедентно даде властта на един непълнолетен принц:
“Това просто не можеше да бъде истина! Виждал съм и Великия орисник да се появява от въздуха, но принц Авелог кацна в средата на двора като птица. Случи се почти три месе- ца след изчезването му и два след изпращането на нашата лю- бима кралица-майка вманастир.
Направи го в най-натоварения час и на най-многолюдното място в двореца. Аз много добре познавам изкуството на илюзиите и съм напълно убеден, че това не беше никакъв фокус. Лорд Круптик – регентът – беше точно пред него и го гледаше като обсебен. Всъщност видът му беше точно като на обсебен от дух-вампир и напуснат от него, след като му е била изпита цялата сила. Нямаше нито кръв на лицето му, нито излъчване около главата му. А стражите, на които преди бе наредил на всяка цена да намерят Авелог и да го заловят, вместо да из- пълнят заповедта му, му отдадоха чест. Принцът изчака до край мълчанието на изненаданата тълпа, точно преди то да се превърне в глъч, извиси глас, който съм чувал от стария наре- дител Йон да използва в публичните си заклинания. Каза:
– Аз, Авелог, принц и законен престолонаследник на Азон, свиквам всеобщо дворянско събрание след половин час в тронната зала! Да се извести на всички! Отсъстващите ще бъдат наказани с отнемане на привилегии и понижаване в длъжност!
Непълнолетен принц нямаше право да свиква дворянско събрание, а още по-малко да отнема привилегии. Но в изрече- ното бе вкарана магия за установяване на всевластие и никой не можеше да и противостои. Не зная откъде този, когото поз- навах като разглезен младеж, беше научил прилагането на най- могъщите нарицания, но ако успееше да задържи действието им за още няколко часа щеше да постигне влияние, с което можеше да обезглави всичките властолюбци в двореца. Но явно не това бе целта му. Виждах ясно как протяга към враго- вете си пипалата, които доколкото зная само Сетите имаха, за да манипулират с тях съзнанието на хората. Просто не можеше да бъде истина.
На събранието нямаше отсъстващи. Дневният ред се със- тоеше от волеизявата на принца. Коментари не се разрешиха. Докато говореше, беше седнал на трона. От дясната му страна стоеше ковчежникът, а от лявата – началникът на стражата. И двамата бяха като препарирани. Другите седяха пред него в залата, а най-отпред – лорд-регентът. Всички врати бяха отво- рени и през тях надничаха тълпи от хора, повечето от които нямаха право да влизат в двореца. Пред всяка врата имаше кордон стражеви в пълно снаряжение. Бяха обърнати с лице към залата. Принцът говореше много спокойно. Магията му не свършваше. Дворяните гласуваха като по команда и му дадоха цялата власт – точно такава, каквато я искаше. Не можах да запиша цялата му реч, защото и аз бях омагьосан. Ето всичко, което успях да възстановя:
“... Родовата власт ще се пази и ще се предава според из- началния закон на създателя на държавата ни – великият Вах- ром. Както гласи: в този момент, аз поемам управлението на страната. Регентството ни е наложено като институция от задморски традиции и затова се премахва. Гласувайте! Назна- чавам Лорд Круптик от днес за пазител на дворцовото иму- щество. Освобождавам кралицата-майка от дадения обет за послушание, защото е била насилена да го даде.
Тъй като няма доказателства за смъртта на последния за- конен крал, ние още не можем да я приемем за истина. И след като не сме уверени, че е жив, не е редно да оставим държава- та без глава. Аз – Авелог – принц на Азон, издавам нов закон, който да бъде записан! В случай като този, законният престо- лонаследник се коронясва временно за владетел до завръщане- то на последния крал. Законът влиза в сила от днес. Архивари- те да го подготвят и да ми го представят до залез за подпис. И тъй като аз издавам този закон, ако баща ми – крал Нивакол се завърне, ще му предам короната и властта... (Тук имаше шумо- тевица. Не само, че доброволното предаване на короната от син на баща беше безпрецедентно, но и старият крал нямаше твърдата ръка, с която да запази мира в страната. Синът му, обаче, изглежда я имаше.) Има ли коментари? Ще чуя мнение- то ви след събранието. Обявявам коронацията ми за утре, точ- но в 12 часа в Катедралата. Ритуалът да бъде пълен, украсата да е наполовина от установеното. Церемониал-майсторът е свободен да започва подготовката сега. Свиквам кралско съб- рание на всички министри, управители и военоначатници утре, точно два часа след края на церемонията по коронясването. Отсъствието на който и да е от изброените означава незабав- ното му отстраняване от длъжността, която заема. Обявявам почивен ден за войската от сега до утре вечер. Да останат само почетната гвардия и постовите. Стражата в двореца да се удвои. Да се раздаде една четвърт от виното в кралската изба на народа сега и една четвърт утре след края на церемонията. Всичко, което казвам, да се изпълни веднага! Отговорните са свободни да напуснат залата...”
Събранието се проточи, докато се изпълниха заповедите на принца и не остана никой да му противоречи. Вече не му трябваше магия, но тя не го напускаше. Не можеше да бъде толкова силен, нямаше как и от къде. Завърши с думите:
– И нека Бог запази мислите ви трезви за днес, за утре и за бъдните дни!
Това беше заплаха. Нямаше нужда от нея. Всички заинте- ресовани бяха достатъчно изплашени и напълно, безропотно подчинени. А на размирниците щеше да се наложи да крият мислите си дори от себе си и да се молят старият крал да се върне жив.
Съжалявам, че не съм записал дума по дума. Беше много интересно и за да не пропусна да видя всичко, рискувах да не мога да го разкажа. Това беше единственият случай в история- та на Азон, а може би и в историята на света, непълнолетен, без войска да извърши преврат и да завземе цялата власт. За да успее такова начинание беше нужна магия по-силна от трихи- лядна армия или ситуативна манипулация. Но магьосниците, за които съм чел, че са познавали това изкуство, от векове не са между живите. Ако старият крал не се върне до месец, ще се пенсионирам.
Може би трябваше да се пенсионирам тогава. След прев- рата не остана какво по-съществено да правя. Аз съм вещ по заклинателна и символна магия и използвам свободно силното слово. Но тези ми умения изглеждат като образователно уп- ражнения в сравнение с драконовия поглед на младия принц. Той въобще не бе същото дете, което бях учил. Като че ли ня- кой от вечните светотворци беше взел тялото му под наем и го управляваше. Овладяваше всяка ситуация без дори да дава нареждания – само с присъствието си, а после използваше думите, за да обясни как това се е получило от само себе си, за- щото е най-доброто. С такъв началник нямаше повече какво да върша и щях да напусна двореца, ако той не ме бе върнал. Каза ми, че има нужда аз да го науча дауправлява народа с думи, но бях сигурен, че с тази негова сила не му беше необходимо. Думите са само изводи и непълни обяснения на това, което вече е извършено със сила. Те имат свойството повече като обобщения да ограничават действителността, отколкото да я допълват. Принцът прекрасно го знаеше и ме задържа със си- лата на магията си, а обяснението му бе колкото за извинение и за доброжелателна комуникация с мен. Така мислех тогава, но по-късно разбрах, че наистина мога да му помогна.
След като установи властта си, Авелог се зае да промени държавата. Пренаписа някои закони. Изиска нови градоуст- ройствени планове. Проектира мащабно строителство, прераз- гледа основно финансите. После назначи нови управители и включи всички активно да му помагат. И точно тогава му се наложи да охлаби хватката и да поизостави магията. Общест- вото е фиктивна мисловна конструкция и съществува единст- вено в съзнанието на хората. Промените в държавата на прак- тика се извършват в техните представи, а манипулирането на всеобщото виждане е изкуството, което владея до съвършенст- во, все едно че аз съм го измислил. Прави се чрез обяснително определяне на истината и едномоментна заклинателна смяна на действителността. А това е знанието, което така усърдно се стараех да скрия от принца, докато му бях учител.
Авелог всъщност не се учеше. Той просто вземаше от мен уменията, които му трябваха в момента и те ставаха негови завинаги. Научи се да обработва общото мнение за седмица, а превръщането на всяка публична изява в заклинателен ритуал усвои за ден. Докато се усъвършенстваше, той променяше всичко около себе си. За няколко месеца успя да изгради свет- ло бъдеще и заедно с него да промени цялата характеристика на държавата, като да беше изначалния и законодател. Тогава спрях да съжалявам, че останах в двореца и станах участник в действията му.
Но принцът, докато усвояваше знанията ми, прихвана и болестта ми. Когато работиш усилено, ежедневно с много хо- ра, неизменно започваш да губиш тайнствеността си. Дори фактът, че беше долетял от небето, бе станал вече всеизвестен, което го правеше не чак толкова значителен. Затова преди още положителните резултати от дейността му да станат реалност, дойде времето властолюбците в двореца отново да настъпят. Тайно и бавно те вкараха в общественото мнение идеята, че той е все още един незрял младеж без опит и върши глупости.
Така след няколко месеца успешни промени в държавата, тронът му вече се клатеше и той бе на път да загуби властта. Но на него тя не му трябваше. Само неразумните се опитват да подчинят всичко, за да се почувстват важни, свободни и си- гурни. Летящият принц очевидно отдавна го беше постигнал и стремежът към държавната власт за него бе безсмислен. Аз никога не забравям какво съм видял, прекрасно зная как той умее с магия и с поглед да управлява. Затова не за него, а за останалите бе важно той да е начело в двореца. Сега дори не мога да кажа, че бъдещето ще реши как всичко това да про- дължи, защото младежът имаше силата да променя бъдещето, ако нещо в него не му хареса.
А лично за себе си вече взех решение. Няма да се пенсио- нирам. Принцът е все още прекалено млад и въпреки неверо- ятната магическа сила, която кой знае как бе придобил, на него все още му е необходим човешки наставник. Някой, който да му казва, че това, което прави е за добро, че пътят му е прави- лен и че истината за света около него се крие не в очевидното, а в магиката на времето и на собствената му мисъл. Затова ще остана в двореца, за да му помагам, да го подкрепям и да за- писвам събитията за поколенията.”
Магьосникът Шамбдън беше един невероятно духовит и любвеобилен човек, който преди ми беше учител, а впоследст- вие ми стана добър таен приятел. Именно това негово описа- ние, което ми попадна след толкова столетия, избистри в паметта ми всички подробности от ония времена, затова се опи- тах да го предам непроменено.
В ония времена положих сериозни усилия да не загубя ре- ално официалната власт. Тогава осъзнах, че в същността си тя не ми трябва, защото истинската власт е тази над себе си, над възприятията ти и като такава, тя се простира над целия все- мир. Разбрах, че съм минал практическия изпит на урока по управление на света.