Всичко написано е истина. Ние владеем познанието и силата на змея и на орела,
докато правим да подреждаме и направляваме това, в което живеем.

Краят на историята

Безкрайни полета, покрити с узряло жито, което вятърът разлюлява с любовната си ласка. Следват гористи хълмове, прорязани от реки, и така до високата планинска верига, раз- цепена на две от дефилето на Ебра. Натам високо в небето се плъзгат две сенки.
Учителят ми по свобода лети до мен и ми казва, че това е последната ни среща искоро ще се разделим.
–Тъжно е – казвам му аз.
–Тъжно щеше да бъде, ако останехме заедно и продължа- вахме да се учим постоянно, вместо да изживеем живота си такъв, какъвто го правим и какъвто го харесваме.
–Ти къде ще отидеш?
–Твоята страст за живот и щастие зарази и мен с желани- ето за непредначертано човешко бъдеще. Аз мисля да забравя всичко, което сега зная и да се втурна отново в приключението на живота. Ще отида в страната и времето на Наредителя.
–Защо точно там?
–А защо – не? Там не е по-хубаво от тук, нито пък нещата биха се случвали по различен начин. Просто за сега там е бъ- деще и за мен то ще е ново начало.
–А, Азон?

–Азон ще се превърне в мой сън или в приказка, разказ- вана някога от родителите ми. Той трябва да остане в минало- то, за да се втвърди познанието, което ти постигна тук. Запиши всичко научено и преживяно, като легенда, защото само така може да послужи на поколенията, без да има нужда някой друг да го преживява отново, за да се превърне то в истина.
–Аз отдавна исках отново да те срещна, за да те попитам още нещо. Искам да ми разясниш посоките на сътворението на света.
–От общото към конкретното, от енергията към материя- та, от далечното към близкото и от бъдещето към миналото. Това са ръбовете на пирамидата на сътворението и посоките в които се изгражда. Човекът създава реалността с мисълта си, а одобрението му я прави завършена и окончателна. Всичко това са дълбоки теоретични познания, извлечени от многократно изстрадана практика. Научих ги съвсем наскоро в подробнос- ти... от теб. Огледай се наоколо и виж каква красота си напра- вил, и как си я изпълнил с живот и разнообразие. Всичко, кое- то виждаш и всичко, което знаеш, ще остане завинаги в исто- рията като твоята игра.
–Каква игра?
–Всичко тук: оформянето на света около теб, организаци- ята на живота в него, включително как изглежда това в съзна- нието на хората, и как ще бъде оценено то от идващите поко- ления. Направил си прекрасна игра. Вдъхновен съм от нея. Затова реших и аз да поиграя отново, но на друго място, в дру- го време от историята.
–Благодаря ти за одобрението. Ще ми липсваш много.
–Не се размеквай, за мене е време да заминавам. Ти се връщай в твоя прекрасен свят, за да изживееш следващата ща- стлива част от живота си. Тя ще бъде по-спокойна, изпълнена с любов и наслада, както се полага след бурно издигане като твоето досега. Ние пак ще се срещнем някъде с теб, но след много време. Защото единственото нещо, което все още не знаеш е, че за големите играчи няма смърт. Те са вечни. Поз- нават се и обичат да се събират на определени за това места. И често гостуват в нечия чужда игра. Явяват се като такива, как- вито домакинът ги определи, и са щастливи да прекарват за- едно дните си. Може би и ти ще ми погостуваш. Ще се радвам да се срещнем пак. Можеш да ми се явиш като учител. Или като някой странен магьосник от миналото, който ми разказва неща, които аз трудноразбирам.
– Изглежда няма смисъл да те питам за Повелителя – ка- зах аз.
Учителят само повдигна рамене и се засмя с глас. После започна постепенно да се издига нагоре, и докато се отдалеча- ваше, смехът му се чуваше все по-гръмко, а той изглеждаше все по-млад. В един момент внезапно изчезна. Всичко утихна и се възцари мир.


* * *

Това, което ви разказах се случи в кралство Азон, където някога бях принц, после крал, докато накрая разбрах, че сам ПРАВЯ света, в който живея, и той целият живее в мен. Отк- рих, че той точно такъв ми харесва и затова го оставих в исто- рията непроменен.
Разказах ви действителните случки, на които почиват ле- гендите за Краля-орел – Авелог. Дори измислицата, че е наме- рил края си, спускайки се от височината на слънцето, като се разбил на милиони парчета, може да се приеме за истината, ако погледнем на нея символично.
Аз достигнах висините на нашата земя и оттам пръснах живота си сред милионите хора по нея, които сега го приемат за свой собствен, изживяват го, и така творят неговата красота.
Това, което ви разказах, е само част от невероятната исто- рия на Авелог Велики, която аз преживях. Предадох ви я, за да може този, който я усети като своя и реши да поеме пътя към свободата, и овладяването на света, да има подготовката и увереността, че това е възможно, защото друг вече го е правил. И нека знае, че там не го чака вечната самота на единствения, а истинската красота на битието му и радостта от живота му с хората.