Кралицата на щастието

Кралицата на щастието

Някога, в дълбока и непозната древност, майката, която дала живота на хората, била обожествена. Когато се разделили езиците, тя получила множество имена, но и до днешно време не е загубила почитта ни. Отколе върховните и жрици били момичета, длъжни да пазят своята девственост до смъртта си, да служат и да изпълняват свещените ритуали. Дарът им за нея бил отказът им от любовта на земята.
В далечни времена една от тях – най-красивата и най-чис- тата, дори в мислите си, била всеотдайна и посветена изцяло на богинята-майка. Храмът, в който служила, бил далеч от пог- ледите на хората – в безкрайна пустиня. Там живеели в мир и послушание само жени и прекарвали времето си в самоусъ- вършенстване. Постоянно пречиствали душите си и тези на каещите се пришълци. Девствената им красота била пример за божествената същност на чистата любов, освободена от долни, користни желания и помисли. Жриците не познавали страстта и се гордеели с оброка си на самота и въздържание.
Веднъж, след кръвопролитна битка, един ранен, едва жив войник се довлякъл до обителта им. За него то било единстве- ното място сред пясъците, където било възможно да се намери някой, който да му помогне и да спаси живота му. Ала вътре било забранено да влизат мъже освен през деня в залата за да- рения. Там го настанила младата жрица, въпреки че останалите не били съгласни. Казала им, че не би могло да бъде угодно на богинята-майка, животът на един неин син да свърши, заради забраната да влизат мъже в храма. Така, ден след ден, само тя ходела да му превързва раните, а когато се свестил – и да го храни. Започнали да си говорят. Тя жадно попивала разказите му за войната и за широкия свят.

Докато войникът оздравял, тя вече се била влюбила. Кога- то той започнал да ходи, дошло време да напусне храма. Тога- ва сърцето и се разкъсало на две и за да го събере, решила да тръгне с него. Приятелките и се опитвали да я разубедят, като я заплашвали, че ще изпита върху гърба си гнева на отхвърле- ната богиня. Тя им отговаряла:
–Нашата майка не може да иска да и служим, като се от- казваме от същността на дара и – любовта ни към хората. Къ- дето и да ида, аз цял живот ще и отдавам дължимата почит и правото да направлява съдбата ми, както и на всички останали, защото сме и деца.
Тръгнала с войника през пустинята. Подкрепяла го и му помагала да оживее. Давала му от храната и водата, които но- села със себе си. Но един ден всичко свършило, преди да са стигнали до града. Тогава в отчаянието си тя се покачила на скалата, под която били пренощували и поискала от богинята помощта и. Тогава тя чула гласа и:
–Дъще моя, Нефеда, най-после доживях времето някоя от вас да реши да ми служи в живота си като в храм. Така да раз- несе висшата любов сред хората и да ги научи да обичат както Бога, така и ближния си. Защото, аз така ги обичам, всички те са ми деца. С това си деяние ти изпълни волята ми, затова то- зи, когото виждаш да умира ще стане бащата на твоите деца. Аз ти подарявам живота му, подарявам ти и любовта, заедно с цялото щастие на земята. Нека те бъдат с твоето име и красота.
Нефеда разплакана слязла от скалата. Когато стъпила на пясъка, земята се разлюляла, камъкът се разцепил и от него бликнала вода.
Тази история няма край, защото още не е свършила, а все се повтаря в живота на много жени по света. Тя е разказана в прозрение на минало съществуване и на моята жена.
Когато била още малка, ококорено мило дете, с лъчезарна усмивка, в къщата им дошла циганка, която гледала на ръка и така предсказвала бъдещето. На нея и предрекла, както и на всички присъстващи, само хубави неща: “Ти си наречена, дъ- ще, да преживееш голямо щастие. Ще станеш мома за чудо и приказ. Всеки ще те иска за жена. От далечни земи ще прис- тигне принц, ще се влюбите, ще се ожените и ще родиш кралс- ки син.”
Изпратили циганката с дарове и веднага забравили какво е казала, защото гадателките с това си изкарват прехраната и не е нормално на всичко да им се вярва. Но малката Неда вече била получавала подобно видение, а може и да са били мечти- те и. Предсказанието напълно съвпаднало с него, затова прие- ла думите му за записана в книгата на съдбата истина. Когато пораснала, почти ги забравила. Спомнила си ги години по- късно в деня, в който и разказах истината за другия ми живот. Това бе, след като се бяхме разделили. Беше се наложило сама да се справя с живота си, отчаяна, че вече е имала, а после е загубила магията на щастливия живот с любимия.
Преди да се омъжи, а и след това, тя жадно поглъщала в ума си историите за властни жени – кралици и бунтарки. Въз- хищавала се на волята и способността им да поведат хората и да ги управляват. Поставяла се на тяхно място и знаела, че е способна и тя да ръководи, без да го е показвала до сега, защо- то е силна и самостоятелна жена. В съпруга си видяла това, което рядко се срещало при мъжете – почит и уважение към нея, към желанията и решенията и. Така разбрала, че може да бъде с него до края на дните си. Но когато той видимо се пре- дал и се отказал да се бори за оцеляването им, тя разочарована решила да поеме в ръцете си и търговията, и съдбата си. От мила и любвеобилна жена, се превърнала в силна и самостоя- телна. Така успяла да изживее и тази си мечта.
Разказа ми, че е имала и друго видение, почти наяве. В не- го тя е игуменка в манастир живее тих, спокоен живот, в духо- вен мир, срещайки уважението на всички около себе си. Един ден при нея идва велможа, който търси от Бога своите истини. Среща се с нея и я разпитва за смисъла на живота и какво да очаква от него. Тя му отговаря, че би му предала словата за щастие, ако той прекара с нея три нощи и тя да зачене от него. Той остава при нея, и в следващите дни, му разказва това, за което дори не се сеща откъде го знае. Когато за пръв път ме видяла, осъзнала, че велможата от видението и съм аз. Докато живяхме заедно, често се питала какво точно иска да ме научи. Но започнала да го записва едва, когато се върнах да я потърся след раздялата ни.
“Може и аз да съм Кралицата на щастието. Но при цялото ми желание да споделям с теб моето щастие, и при цялата ми любов към теб не успях да те накарам докрай да отвориш сър- цето си и да бъдеш изцяло мой. Така и не постигнахме абсо- лютната искреност, която можеше да слее в едно душите ни. Това постепенно ме промени. Сега вече съм друга и не съм така влюбена, за да не мога да си представя, че прекарваме разделени дните си! В мен се появи една хладнокръвна жена, готово да постигне всичко и го прави. Ако мислиш, че ще мо- жеш да ме приемеш такава, ще разбереш, че все още те обичам и много държа на теб.
Всъщност, това щяха да са думите ми, ако бе дошъл преди няколко дни. Такава бях станала и такава бих искала да бъда. Но после отново нещо в мен се промени. Тук ни връхлетя ня- каква страшна, опустошителна буря. Гръмотевиците, докато падаха около мен, сякаш ме пречупиха. Те отвориха наново сърцето и чувствата ми. И тъй като си обещахме никога да не се лъжем, няма да демонстрирам сега хладнокръвието си. Аз все още се съмнявам, че можем да преживеем отново щастие- то, че сме заедно и съществуваме един за друг. Искам да съм с теб и това е по-силно от мислите ми. Само ми обещай, че от сега ще бъдеш цял, а не както преди да оставяш за мен само част от сърцето си, проблемите и постиженията си. Обещай ми, че ще имаме бъдеще, и ще споделяме радостите и отговор- ностите си в съвместен семеен живот. Защото щастието идва, когато и двамата са готови да приемат времето, прекарано за- едно, като най-важното събитие в живота им.
Животът не е обучение, нито постижение, а времето, кое- то си решил да споделиш с другите. Той е пълноценен, ако си готов да подариш на тях и своето време. Което означава да им дадеш всичко, което представляваш в очите им, дори и това, което не знаят за теб. Личното щастие включва свободата да бъдеш истински и всеобхватен, а щастието в любовта идва, когато споделяш всяко нещо, което откриваш, че е част от теб самия с любимия си.
Ще ти разкажа една приказка за влюбената девойка, змия- та и принца. Вникни в нея, защото е истинска. Това е моята приказка за моята сила и моя път през живота:
Имало на времето една девойка, която мечтаела да се омъжи за принц. Един ден, след като била изпрала в реката ризите на баща си и ги простирала по камъните, видяла под ръката си отровна змия, която се готвела да я ухапе. Девойката застинала в уплаха и и се примолила да се смили над нея и да я остави да доизживее мечтите си.
–Какво ще ми дадеш в замяна? – попитала със съскане змията.
–Бих ти дала всичко, което поискаш, стига да се спася.
–Искам от теб само онова, което би ми дала от сърце, ни- кога не би го потърсила обратно и не би съжалявала за него.
–Вземи тогава нещата, които не ми трябват и са неприят- ни за мен: Старостта, която ме чака след време, разочаровани- ето от неосъществяването на желанията ми, както и слабостта ми.
–Добре, така да бъде, макар и половината от това да ми стига. Тъй, като оценявам щедростта ти, ще ти подаря като добавка към живота ти и своята отровна сила. Докато живееш, ще постигаш всичко, което пожелаеш. Ще получаваш това, за което мечтаеш, но ще го преживяваш само по веднъж: веднъж ще обичаш, един син ще родиш, веднъж ще оцениш живота си, веднъж ще победиш. Но няма да имаш определено бъдеще, което да включва старостта ти. Всяко нещо, което придобиеш, ще бъде плод на твоите желания, ще бъде вечно твое, но ще се променя щом се докоснеш до него и ще се оцветява с цвета на душата ти. Това е пътят на змията и ти ще го следваш до края на дните си.

След което змията се скрила под камъка. Девойката се ог- ледала и видяла, че ризите, които простирала блестят от втъ- кано в тях злато, а вирът, в който перяла станал най-красивото място на земята.
Когато си тръгнала, срещнала по пътя момъка, който жи- веел в съседство и постоянно я заглеждал. Тогава разбрала, че макар и привлечена от мъжете, той не и харесва, усмихнала му се престорено иусмивката и превърнала в камък сърцето му.
След време срещнала непознат, напет левент, с весел смях
иго пожелала. Душата и се потопила в очите му и го превър- нало в принца от мечтите и. Замислила се как да го накара и той да я пожелае. Вечерта замечтана, застанала пред огледало- то и тогава за пръв път харесала тялото си.
Тя знаела, че ще го покори, но не искала да го направи из- веднъж. Тогава все още мислела, че ако е като всички и ако успее да накара принцът да се влюби в нея, значи това би мог- ла да направи и всяка друга жена. И за да остане предначерта- ният и път по-дълго мечта, тя станала негова прислужница и направила любовта си тайна и тиха, като змия.
Ала колкото и да е била скрита обичта на девойката, тя винаги е имала свойството да разбива стени и да отваря сърца- та, скрити зад тях. След време принцът я забелязал, загледал я
исъщо я пожелал. И след първия си допир до нея и казал, че иска тя да му стане жена. Отвел я в далечната си страна, оже- нили се и не след дълго тя му родила син, а по-късно станала и кралица.
До тука приказката е много красива и би било добре да за- върши така, но животът не свършва, щом постигнем мечтите си.
Кралицата не била загубила силата, получена от змията да прави истина от вижданията си и да променя нещата до които се допре. Не било нормално съпругът и да е идеален. След време в него се вселил демон, черен като смъртта, и той започ- нал да води със съседите си непрекъсната война. Този демон не би бил достатъчно силен, ако кралицата би могла сама, без усилия да се пребори с него. Докато кралят водил поредната си битка, някъде далеч, тя извикала всички магьосници от раз- лични краища на земята. Заповядала им да направят всичко възможно, за да го отърват от злото, което го ръководело. Из- редили се – всеки със своите знания и сили. Били направени безброй ритуали – всичките с нейно участие. Всичките били успешни, но нито един не помогнал и нищо не се променило. Накрая при нея довели една стара вещица, която били намери- ли да гние в тъмница. Тя, още щом я погледнала се изсмяла и и казала:
– Това в мъжа ти не е демон, а могъщ змей, който го вла- дее. Той му дава сили да побеждава, променя го всеки ден и няма да се успокои, докато не изпие докрай живота, който му е останал. Кралят може да се освободи, ако змеят в него срещне змията, с която би могъл в мир да остарее, а и тя да пожелае същото. В противен случай той ще продължи да сее само смърт и разруха за всички навред. Но вече е късно и нищо не може да се направи. Дошъл е краят му и той е най-добрият за всички. Змеят ще бъде умъртвен, защото мъжът ти ще загине в битката, която ще поведе след ден.
Тогава кралицата изведнъж разбрала, че всъщност тя е би- ла змията, но не можела да изпълни условието, защото преди години била заменила старостта си за сила. Всичко, за което била мечтала, вече го била постигнала по веднъж. Сега и оста- вало само да продължи да живее ден за ден без стремежи и постижения. Или да отмени споразумението си със змията и да си вземе от нея обратно старостта. Но пък тогава най-вероятно съпругът и нямаше да е принц, нямаше да я обича и нямаше да и бъде съпруг, от когото да има син. Тогава животът и щеше да бъде жалък и тъжен, изпълнен с неизпълнени намерения и напразни мечти.
Какво е избрала ли? Каквото би избрал и ти.
Не се опитала да намери змията, която срещнала преди години, защото докато я търси, съпругът и щял да умре. Не била забравила, че всичко, което поиска го постига по веднъж, затова си пожелала от сега нататък да има една доизживяна любов, един пораснал син и любим, с когото да остарее. А за да получи това не и трябвала силата на змията, а единствено докрай да измине пътя и, който криволичи през живота само в една посока, и никой никога не се връща по него обратно.
Качила се на коня си и препуснала с все сили към бойното поле. Пристигнала на другия ден по обяд, но вече било късно. Кралят лежал пронизан от отровна стрела и всеки момент го чакали да умре. Докато го гледала, покрусена, кралицата видя- ла змея в него, навела се над ухото му и прошепнала: “Аз съм твоята змия, и без да искам, те убивам с отровата на сбъднати- те си желания. Когато разбрах това, реших да те спася. Но яв- но съм закъсняла. И тъй като съм ти обещала да отида с теб до края на света, сега оставам с теб до смъртта ти. Бих умряла с теб, ако нямахме сина си. Него няма да го изоставя, както не бих изоставила и теб. Но искам да чуеш, и да знаеш, че повече от всичко желая да гледаме двамата с теб как той възмъжава, докато ние остаряваме заедно.”
Тогава видяла как змеят си отива, а съпругът и се събуж- да. Погледнали я същите усмихнати очи, в които навремето била потопила душата си и така го превърнала в принц. Изва- дила стрелата от гърдите му и изсмукала от раната отровата, а тя нищо не и причинила, сякаш наистина била нейната.
Той оживял. Те били отново крал и кралица, щастливи ка- то в приказките.
А онази змия, която някога като девойка била срещнала, всъщност, нищо не и била дала, нито пък и взела нещо. Тя са- мо с думите си и показала истинската и същност и така пред- начертала пътя и.
Това е моята история и моят път. Аз чувствам в себе си силата на змията и не бих се отказана нито от нея, нито от щастието си. И тъй като нося името на Кралицата на щастието, и самата нея в себе си, ще ти дам част от истината за него:
От която и страна да го погледнеш, щастието е рождено право и дори задължение на всеки. То изобщо не се постига, а се получава наготово, когато отхвърлиш условията, които сам си поставил пред себе си, за да го преживееш. И в никакъв случай то не зависи от онова, което си вършил досега, нито какъв си бил или какво правиш в момента. Идва единствено от разбирането ти, че имаш право на него и че го получаваш да- ром. Защото щастието е подаръкът на вечността за хората, бо- жията милост и правия път към възвишеността. То е целостта на вселената в теб и хармоничността на мислите ти с нея. И е неизменно, вечно твое. Ако още не си го приел, аз сега ти го подарявам и ти забранявам да го изпращаш в бъдещето и така да му затваряш вратата. И ще се радвам, ако го изживяваме заедно. Бих желала двамата с теб да имаме наш живот. Но са- мо, ако и ти го желаеш. Ти си свободен да избираш истината за себе си и да правиш с нея каквото си поискаш. Аз ще те чакам.
Сега тръгвай! Време е да сложиш ред в кралството си и в ума си. Очакват те важни срещи и решения, които ще проме- нят всички, но най-вече теб. Може би някъде там ще срещнеш и сина ни, който искахме да имаме. Очаквам, докато се вър- неш, желанията ти да са ясни и да знаеш как и като какъв ис- каш да изживееш живота си занапред. Каквото и да е решение- то ти, аз ще го приема.”