Раздялата

Зная всички пътеки към дома, но никъде в своето бъдеще не се виждам на пътя натам.


Раздялата
(Изкушението на щастието)

Любима моя, Пиша ти думите, които не бих могъл да ти кажа, докато стоя пред теб. Пиша ти го, защото разбрах, че съм те загубил. А имам толкова много да ти кажа, че дори не знам откъде да започна.
Смешно е мъж да говори за чувствата си и с това да си предава важност. Ти си жената, която обичам и единствено съм обичал с цялото си сърце. Ти си тази, която е важна за мен. Затова те моля да не отдаваш значение на чувствата ми, защото това може да те задължи да бъдеш с мен. А щастието в любовта включва свободата и всяко насилие над истинските желания изражда пълнотата на преживяванията, като превръ- ща свободното съжителство в пародия.
В момента, докато ти пиша, в съзнанието ми отново се за- ражда някаква представа за бъдещ, съвместен живот, но знам, че всичко това е илюзия. Вярно е, че все още се виждаме, но в срещите ни няма радост, а е останала само безкрайната тъга. Е, аз съм специалист по загубите. Толкова пъти съм градил, че имам спомени като че ли от няколко живота и винаги всичко е изчезвало от реалността като дим. Сега обаче знам, че ми е за последен път. Този живот е свързан само с теб. Той няма сми- съл без теб. Аз няма какво да правя в него, ако не сме заедно.

Ти си първата жена, на която съм казвал, че я обичам, защото си първата, която наистина обичам.
Затова ще направя онова, което трябваше да направя мно- го отдавна и ако бях го свършил навреме, може би щяхме да създадем семейството, за което мечтаехме. Може би щяхме да си омръзнем и да си мърморим недоволни, докато остаряваме заедно. Щяхме да търсим разнообразие в чужди компании, където да се оплакваме един от друг. Вечер щяхме да се чудим какво да правим и нямаше да имаме спомените от този бурен, изпълнен с внезапни промени и катаклизми живот. Но щяхме да сме заедно. И щяхме да имаме дом и деца, защото, повярвай ми, дори и да не си е личало досега, това е единствената ми мечта.
Много отдавна можех и трябваше да се откъсна от живота тук. Да изчезна за известно време и да осигуря финансово бъ- дещето, което бяхме изградили в мечтите си. Но не го напра- вих. Исках да имаме нормален живот, да забогатяваме посте- пенно заедно с приятелите ни, да им помагаме и да се виждаме
вочите им важни. Та ние дори го бяхме постигнали! По-късно, при провала ми, още можех да взема нещата в ръцете си и да предотвратя идващата раздяла. Но и тогава не ме интересуваха последствията, просто исках да изживеем докрай всичко за- едно. Как да се страхува от удавяне човек, на когото спасител- ното му въже е вързано за кръста. А другото, което ме спира- ше, бе фактът, че съществуването ми до теб при каквито и да било обстоятелства за мен е истинското щастие.
Тогава, за да те предпазя от отговорност пред кредиторите ни, аз поех вината и измислих версията, че не живеем вече за- едно, а си ме напуснала, защото си се разочаровала от мен. От малък знам, че имам способността думите ми да се превръщат
вреалност, затова никога не ме е било страх, че лъжа някого. Ако лъжата ми е от значение за него, тя се превръща в истина. Много пъти съм си повтарял: “Внимавай, какво приказваш!” Сега се чудя, дали ако кажа на всички, че сме лъгали, че всъщ- ност никога не сме се разделяли и при каквито и да било обс-

тоятелства ще прекараме живота си заедно. Дали ще стане ис- тина? А колко бих искал да е така!
Отначало се разбрахме, че съм беден, фалирал търговец, потънал в дългове и че този факт няма никакво значение за нас. Сега след всичко преживяно как би реагирала, ако разбе- реше, че през цялото време съм можел да намеря достатъчно пари, за да изпълня всичките ти желания. Щеше да ми отнеме време и едно изчезване. Не го направих, защото тогава нямаше да съм вече същият аз, а беше възможно дори да се разделим. А мисля, че значех много за теб. Може би колкото ти значиш за мен.
Веднъж, когато бяхме в планината, аз ти казах, че внезап- но съм си спомнил кой съм. Тогава бях решил да ти разкажа всичко за себе си, за миналото си, но това отново предвещава- ше раздяла. Уплаших се и затова бързо потулих истината. То- гава ти казах, че съм се разхождал, както в сънищата си, по непознати места. Лъжех. Много добре познавах местата, по които обикалях, но се опитвах да направя така, че без да се променяме да постигнем каквото искаме. Променях законите на финансовото текучество, на управлението на парите, дори се опитвах да оформя ситуации, от които внезапно да спече- лим. Но не успявах.
Зная защо те изгубих – с лъжата. Още първата ни уговорка беше, че ако имаме проблем, ще го сложим открито пред нас и ще го разрешим. Аз измених на този принцип. Когато се зах- ванахме със сериозна търговия, нещата станаха необратими. Заради глупавия навик да показвам, че всичко върви добре, аз криех дори от теб истинското положение и опасностите. Ти не беше живяла с много пари и не беше свикнала да смяташ в милиони, затова си въобразих, че като не ти показвам потъва- нето, което предизвиках, ще мога да те предпазя от страха и ти да останеш същото весело, изпълнено с надежда и сигурно в своето бъдеще момиче. Така хербаризирах твоя образ, че те откъснах от действителността. Само че тя се стовари върху ни и тъй като аз предварително знаех степента на риска, това те

пречупи. В момента се чувствам безкрайно виновен, но тогава го смятах за правилно. А съм грешал.
Винаги съм рискувал. Собственият ми живот и бъдеще не са имали значение за мен, а досега не бях срещал човек, който да има истинско значение. Затова сега не мога да се изправя на крака. Вече знам, че животът без щастие е като празна чаша – колкото и да е красива, тя е предназначена да има съдържание. Нашата се спука по средата и остана спомен.
Искам, без да те натоварвам или да те задължавам с нещо, да ти разкажа част от истината за себе си. Преди години, след като вече се бяхме запознали, аз летях с орлите чрез силата на мисълта. Още тогава бях научил, че с желанията си мога да направлявам събитията в живота си. Това по-късно започна да правиш и ти. Но по онова време ти слушаше разказите ми в захлас, широко отворила големите си красиви очи и къташе всяка моя дума в душата си. Аз бях впечатлен. Внезапно и съв- сем неочаквано за мен дойде денят, в който почувствах, че имам цялата свобода на желанията си и тогава разбрах, че обикновеният живот ме привлича със своята простота. По оно- ва време все още не водех този обикновен живот. Управлявах хора и държава, справях се много добре, но когато се превърна в рутина, нещата престанаха да вървят идеално. Бях затворен в проклятието на рода си да ръководя неразбран и да избягвам близки връзки с други хора, а ако сърцето ми се отвори за не- що, да го крия така, че да не си проличи.
В деня, за който ти разказвам, аз дадох на себе си правото да бъда обикновен човек, да имам желания, като всички оста- нали. А по-късно ти ме научи да имам чувства, без да ги крия и да се срамувам от тях. Сега изгубих всичко. Чувствата ми ста- наха излишни.
Тогава те пожелах. Реших, че те искам за себе си с твоята младост и искреност, с любовта ти и възхищението, което се четеше в очите ти. Исках те с цялата ти красива душа. И преди знаех, че мога да влияя на хората, да ги увличам с идеите си и да ги карам да мислят като мен. Правил съм го неведнъж, за- бавлявал съм се с промяната на мненията им, вижданията им и

последващите ги действия. Но никога не бях пожелавал лично да се възползвам от това. Тогава го пожелах. И ще ми повяр- ваш ли, че още след първия ден, в който бяхме заедно, аз вече бях решил да прекарам остатъка от живота си с теб? И ти го казах още тогава, но едва ли си го приела за истина. А нещо в мен вече се беше преобърнало, аз мислех за себе си като за друг човек. Вместо да те взема в моя живот и в моя свят, аз бях влязъл в твоя, а там всичко беше така хубаво, че останах. За- живяхме заедно, градихме планове за близко и далечно бъде- ще, което беше прекрасно и знаех, че е възможно, но... не ста- на. Толкова навътре навлязох в света на обикновените хора, че започнах да бъркам дори спомените си. Моят свят – този, от който бях дошъл, е пълен с жестокост, сила, пресметливост и битки. Битки, в които те вълнува победата, а не участниците в тях. В света на хората – този, в който ти беше живяла, гос- подстват понятия като: чест, любов, дълг, семейство и сигур- ност. Тези неща са познати на господарите на живота само за думи и се използват от тях като стимул за другите, но за обик- новения човек те са абсолютна и неотменима същностна исти- на. Когато заживях с теб, аз заживях като човек и тези неща ми станаха присъщи, затова въпреки познанието си за цялата сис- тема и възможността да я манипулирам, не можах да се справя. Оттласквах се постепенно от дъното с уменията си на госпо- дар, но със средствата, достъпни за всички хора да издигна нас двамата до върха. Всъщност и тогава можехме да живеем спо- койно като околните, но явно бях объркал спомените и амби- циите си от два живота. Бях смесил в мисленето си две несъв- местими съществувания. Затова зная, че цялата вина за прова- ла на връзката ни е само моя и те моля да ми простиш.
Веднъж сънувах сън, който съм ти разказвал. Вървяхме с компания по горска пътека и стигнахме до огромна, отвесна канара. Аз се приготвих за изкачване и тръгнах. Ти пожела да дойдеш с мен. Когато вече бяхме до скалата, аз те върнах с думите, че скоро ще сляза при теб. Когато преди време ти раз- казах съня си, ти казах, че сме се качили заедно. Излъгах, ти ме чакаше при другите. А как бих искал да съм наистина там горе с теб! Обещавам да сънувам пак същото и този път да те взема със себе си.
Провалът дойде, когато в предприятието ни влязоха чуж- ди пари. Тези, които ги даваха, искаха определен тип работа и задължения от моя страна, а по техния начин не можехме да изведем до горе толкова рисково начинание. Опитах се да обясня това на партньорите ни, но не успях. Говорех с тях един по един, а може би трябваше да ги събера заедно, за да няма съмнения, недомлъвки и недоразумения. Тези, които ни финансираха, ми прехвърлиха всичките задължения, а след срива се убеждаваха един-друг, че ако бях работил, както те бяха искали, щели сме да успеем. Това са глупости! Те не про- умяха изобщо за какъв мащаб ставаше дума. Затова от тогава реших да работя сам и... не работя.
Приключвам с това. Не е толкова важно миналото. Всичко в човешката душа е поправимо, а може би дори и самата тя, но не зная как и от кого. Важно е не какви спомени влачиш зад себе си, а какво бъдеще реално ти предстои. От много време бъдещето ни с тебе бе изтъкано от фантазии. Аз знам какво значи да строиш живота си първо в представите си, после в реалност и виждам ясно построеното от другите хора. В твоята сграда моят силует се губи. Дойде време и аз да построя мой личен живот с твоето постоянно присъствие в него, и тогава да ти го покажа. Ако го харесаш, ще сънувам пак скалата и ще се катерим двамата с теб по нея.
Фантасмагории! Илюзии! Ако можех, до сега щях да съм го построил. Все пак ще се радвам, ако поискаш отново да сме заедно. Чудно, как човек успява с лекота да управлява живота на другите хора, а изобщо не може да се справи, щом сам по- падне в него.
Искам да ти кажа и още нещо. Зная, че може да се управ- лява бъдещето, случайностите и дори късмета. Правил съм го и винаги, когато не се отнася до нас двамата, се получава. Мо- га да предначертая съдбата на всеки и после да разбера, че каквото съм предвидил, се е случило. Но изглежда, че съм за- почнал да се вземам прекалено на сериозно. Когато съм недоволен от себе си, съдбата ми го приема, като желание за про- вал и той неминуемо идва. Сега се опитвам да установя хуба- вото в нашия живот, но дали защото прекалено бързам или поставям много условия, аз всеки ден се събуждам със съзна- нието за неуспех и неизпълнено намерение. Тогава започвам наново да строя. Може би не вярвам в това достатъчно или нещо дребно ми убягва. Моля те да не приемаш обещанията, че бързо ще се оправим за поредната измислица. Просто се опитвам да вкарам добрите си идеи чрез думите си в реалност- та. Но не ми стигат силите. И вече няма смисъл. Важни са не придобивките, а самият живот и красотата в него, а те все по- вече ми убягват и без теб губят значението си.
Много бих желал писмото ми да стане излишно и да не стигне до теб. Ако решиш, че още ме обичаш, никога няма да го прочетеш. Или може би много по-късно, като спомен за тежките времена. Не искам да завършвам с баналното: “Желая ти щастие!” Това би означавало, че вече съм приел раздялата ни, а не е така. Затова ти желая всичко, което ти искаш. Аз просто ще изчезна. Човек ще ти донесе парите, с които да уре- диш живота си и да се разплатиш с тези, за които решиш, че имат право да вземат. Аз вече няма да съществувам. И ако ня- кой ти каже, че е видял човек, който прилича на мен, не му вярвай – няма никой като мен. Може би след много време ще се появя и ще те попитам, искаш ли да построим заедно къща за децата си и храм на мечтите си? И тогава ще ми отговориш, какво си решила.
Не се чувствай задължена към мен и знай, че винаги си усещала нещата по-точно и си вземала по-добрите решения. И ако бях споделял повече с теб, и ако бях по-искрен, всичко щеше да бъде наред, и нямаше да те загубя. Бъди такава, как- вато си. Истинската ти! Обичам те!
А сега си пожелай нещо и знай, че ще се сбъдне. Всъщност, раздялата ни не е истина. Дори се виждам, как
след дълъг, уморителен полет се прибирам вкъщи. Там ти гот- виш вечерята, а аз ти разказвам къде съм бил, какво съм пра- вил и ти обещавам на следващия ден да те взема със себе си.

Това звучи като фантазия, вероятно не отговаря на представи- те ти за реално бъдеще и на желанията ти, но е една идея за съвместен живот, която смятам да доизградя, докато се пре- върне в действителност. Защото така ми харесва, така изглеж- да красиво и съм с надеждата, че ще го харесаш и ти.
Животът, който съм водил досега, е свързан с изпълнение- то на различни роли. Моето присъствие в него е съобразено с представите на различните хора, дори и на мнозинството за реалното развитие на обстоятелствата. А прекрасно знам, че тази реалност е фиктивна и непълна, че е изградена хаотично върху спомени и правила, вместо върху истинско предстоящо бъдеще. И въпреки всичко приех да съм в нея, като отражение на чуждите виждания. Връзката ми с теб извади от мен наяве една моя по-истинска личност, изпълнена с чувства и сила и аз нямам намерение да я изхвърля като ненужен отпадък в калта. С теб съм истинският аз, познал щастието в любовта и хармо- нията. Едва сега започвам да изграждам живота си такъв, ка- къвто го искам. Изчезвам, за да се реализират мечтите ни. Ще намеря изхода, съществуващ само в приказките. Няма да ме виждаш, докато не се науча да не развалям хармонията на жи- вота с присъствието си. Можеш да казваш на хората, че съм заминал някъде по важни търговски дела, че не знаеш кога ще се върна. Но те моля да не бързаш да ме забравиш и да ме изх- върлиш от бъдещето си, защото много боли и не бих понесъл това да е истина.
И нека Бог те благослови, щастие мое и мое най-истинско нещо в живота!