Познанието на орлите

Познанието на орлите

Наречи я сила на безмълвното познаниеПредставлява усещанекоето е толкова дълбокоче не може да се предаде с думи – усещането за целия свят като част от теб самиятСякаш има някакъв общ смисъл и синхрон в действиятадвиженията и състоянията на всичко живо и неживоа всяко нещона което обръщаш вниманиесъществува и се променя самозащото ти го желаешДвижението и развитието са продиктувани от някакво висшебезпристрастно намерениекоето е и твоеДокато наблюдаваш бяга на животнотоискаш то да спреза да се огледа и то наистина спираГледаш чистото небе и си пожелаваш облации ветровеи те се появяват зад тебИ няма значение дали всичко се случвазащото ти си го пожелал или ти го искаш,защото го предусещашВажното ече твоята воля и обстоятелствата се сливат в едноТака решенията ти стават всевалидниДа убиеш животното не е само твое желаниеа взаимна необходимостДа избереш да кацнеш или да пиеш вода е от значение за целия святКогато го усетиш и приемеш тази сила за свояоткривашче заобикалящото наистина е част от теб и е в твоята властИ всеки предметживо същество или събитие,на което обърнеш вниманиереагира и действа според общото намерение и твоята волякато губи самостоятелността си и вече не определя и не решава нищо независимо от самия тебТова представлява владеенето на света.

В деняв който Вралеч видя първия летящ човекоконча-телно разгада предсказанието от младостта сиИ получи чувс-твото на извисеност и значимостБеше дошъл моментът на изявата муИзясни се смисълът на трупаното с години позна-ниекоето можеше да бъде използваноно не можеше да бъде предадено на орелпоне не на един орел.

Тази нова увереност в силата на предначертаното сякаш разшири крилата му и изтри последното скрито съмнение от мислите муИзпълнен със спокойно величиеВралеч премина в едновихрово отстояние от летящия човекЧовекът осъзна,че от сега нататък трябва да го следва в полета мув живота мув действията и виждането муза да получи цялото знание на орела за силата и за свободатаТо не можеше да се предаде с думипросто трябваше да бъде усетено,изпробвано и усвоенодокато стане и неговоЗа това бе необходимо много спокойствиетърпение и воляи много,много времеА времетоземята и небето бяха пред тях и както Вралеч възнамеряваше да научи човека – в тяхна власт.

Първият летящ човек бях аз – принц Авелог от кралство Азонкогото Учителят му по свобода бе научил да летиа съдбата му го бе изпратила да живее с орлите.

Силата на орела е в особеното виждане на действител-ността – вижданекоето включва в себе си и властта над нея.Това не можеше да се усвои от учителите в дворецазащото в тяхното обучение присъстваха всички ограничения на изгра-дения в цялостност и в бъдещност животВсяко изказано с думи човешко знание е само средство за обяснение на дейст-вителността и борави с термини в един установен мисловен кръгОбратно на товавиждането на орела е обхващането на всичко в цялостусвояване на общността на съществуването,разбирането на състояниятана нещата и на теб самиякакто и волевата промяна на събитиятаЗа да го получишпърво тряб-ва да се сринат всичките ти представи за света такъвкакъвто го познаваш досега и след това да го изградиш наново в твоя власт.

И тъй като такова виждане не включва в себе си думи и обособени самостоятелни действияможе да се възприеме единствено като го усетишизпробваш и приложиш в различните моменти и ситуации във всички области на животаТо представлява абсолютната свободасъчетана с отговорност за всичкокоето става около теб и с тебвключително и за случкитев които не участваша само ги наблюдаваш или научаваш за тях.

Младият орелкогото бях гледал в захлас и със завист още от детството сисе казваше Вралеч и вече бе станал орел-учи-телКакто аз преди времеседнал в подножието на скалата под родното му гнездо бях наблюдавал първия му полеттака и той,стъпил на същата тази скала бе наблюдавал моя полетПосле търпеливо бе чакал да се престраша да скоча отновоза да поеме ролятакоято му бе предначертана – същатакоято на времето баща му бе поел за негоОбщуването ни беше изпъл-нено с удоволствие и предизвикателстваОтне ми доста време,преди да започна да чувам думите му в главата си и още повече да повярвамче действително говори тойОтначало помислих гласа му за плод на въображението си и трябваше много пъти да го видя да демонстрира нещакоито предварително ми бе обяснявал как се правятза да разбераче чутото не е моя илюзияа след това да се отпусна и аз да му говоряНо самият Вралеч не държеше на думитеОбясни миче говоренето е човешка черта и не може да служи за нищо на орлитеТяхното знание се предава с жестпоглед и действиеи не носи нищоако тозикойто се учине го изпробва самЧовешките думи били добро средство за общуванено много лесно прехвърляли общата истина в обособена област от живота и по този начин я преобръщали в непълна истинаили направо в лъжаНа мен ми е говорил самозащото съм човек и съм имал нужда от товаза да го разбирам по-лесно. Но словото се състояло от обобщени понятияа знанията и умениятакоито имал намерение да ми предадене търпели никакво обобщениеТова е познанието за самата реалностза свободата и силата да я управлявамеако от тези понятия изобщо съм можел да разбера за какво всъщност ми говории какво те означават.

Запознаването ми с живота на орлите Вралеч проведе в редав който той бе се училПърво летенето – усещане за пространствоВятърът и използването муПоложението на крилата при различни условиязамахванияпикиране и реене.Отначало полетът мимакар и величествен за менбеше по-

несръчен от неговия при първото му напускане на гнездото.Имах истинскиогромниприличащи на орлови крилекоито се бяха появили около ръцете ми или по-точно над тяхНо при махането им не се уморявахПравех го не толкова със силаа повече с плавниизпълнени с удоволствие движения на тялотокоито с течение на времето ставаха по-леки, без това да намалява обема на замаха миТогава разбрахче всъщност ги правя с мисълта си и така освободих изцяло ръцетекато ги използвах вече само при излитанеУсещах се наистина птицас пълното чувство за простор и за свобода,на която досега бях завиждалза която бях мечтал.

После дойде ред на ловакоето направо ме ужасиИздеб-ването на жертвата и улавянето и беше върховно преживяване.Но да я убия с голи ръцеда я вдигна във въздухада я отнеса нависоконакрая да я разкъсам и да я изям сурова...

Няма да описвам как става това и какво аз направихза-щото то в никакъв случай не е нещос което бих се гордяла стана и повод за първото ни скарване с Вралечкакто и за пър-вия ми урок по безжалостностНаложи се да ме запознае със съдбовната предопределеност на всяка смъртнещастие и връзката на общото намерение с личнотоза което по-късногодини наред му бях признателен.

Друготокоето разбрах в полета си над земята и вероятно нямаше нищо общо с орлитебешече нещата стават наистина по мое желаниеВладеенето на света включваше и управлени-ето муНаучих се да виждам същността на явленията в под-робности и ако не харесам видянотода го променямОтначало само сменях значението му за менНеподходящото време ставаше декор на добър лов или за приятна игра с вятъра и дъждаа хоратакоито плашеха дивечаго подгонваха към най-добрите места за ловПосле ми стана ясноче всичко мо-жеше да става след като предварително съм го поискал и пред-видил с големи подробностиПоръчвах си дъжд или слънце за следващия ден за разнообразие и винаги се получавашеПо-желавах си да видя хубаво момиче и то се появяваше веднага,без дори с поглед да я потърсяС волята си успявах да я нака-

рам какво да направи и как да ми се покажеТя го правешеА да накарам Вралеч да смени посоката си на летенебе просто като детска игра.

Не беше лесно да се убедяче това не е просто предусе-щане на случайностиНаложи се много пъти да обръщам със сила явно лошите перспективи в добриза да повярвамче го правя азБурятакоято идваше към насв последния момент си сменяше посоката и ни подминавашеСлънчев лъч пробиваше мъглата точно над поляната на водопадаВятърът се обръщашекогато исках да се задържа неподвижно във въздухаНищо не можеше да устои на осъзнатата и изпробвана мощ на човешката воляБез да споделям предварително виденията сиизобщо без да се обръщам към себе сиаз участвах изцяло в света по начинапо който той участваше в мен и така го направлявах.

Уроците ми продължавахаВралеч бе безкрайно спокоен и търпеливно тренировкитена които ме подлагашебяха изк-лючително тежкиНе че не можех да възприема задачитекои-то ми поставяше или начина им на изпълнениено за да ги из-пълня се налагаше по нов начин да възприема себе сисобст-вените си възможностиспособностите си и желанията си.Светът съществуваше точно във видав който го чувствах като цялостТова беше целостта на моето виждане за негоа управлението на реалността беше в командването на виждането миЛогически построеното планирано бъдеще никога не се превръщаше в действителностнякои неочаквани случки неизменно го променяхаИмаше тайнствени силикоито движеха живота и аз една по една ги припознавах като своиТрябваше само да се уверяче те зависеха от желанията ми и по този начин да се призная за техен владетел и управителТака ставах всевластващ.

Поемането на целия святвсички присъстващи в негов своето познание представляваше приемането на неговата сила.Така го наричаха орлитеВ действителност беше просто про-мяна на разбирането за себе си – не като част от действител-носттаа като неин управителТочно в това се състоеше съ-

щината на обучението ми и затова въпреки трудноститекоито срещах в негоне се противихОрелът-учител ми подаряваше нещотокоето не можеше да се купи нито с паринито с време.Даваше ми новото собствено азмощ и увереност в силите ми,както и свободата да променям светанад който заедно летях-меБеше се превърнал за мен в мой по-голям и по-опитенбратс когото можех всичко да споделяи наистина го правех.Бях започнал да разбирам иистината за себе си.

Един ден след поредния лов Вралеч ми каза:

Ти летиш като орелЖивееш като орелУчиш се като орелНо не си орелИ наученото от теб няма да има никаква стойност нито за орлитенито за хоратанито за теб дориако не го установиш в светав който си роден и който ти принадлежи.

Аз си спомних за дворецаположението там и огорчението си от мръсотията на човешката мисълзатова се възпротивих:

Това е животътот който съм се отрекълИстината за мен са свободата и небетоСмятам ги за своя идея и постижение и няма да се откажа от тяхза да се върна в предишното си грозно битие!

Орелът ме погледна особено тъжноБеше най-силната и най-самотната птица на света:

Значи не съм те научил на нищоНапразно съм си загубил времетоОтказвам се от по-нататъшното ти обучение и от тебЛети си на воля с нищожната си свобода и никога вече не се доближавай до менАз не те познавам! – и литна към гнездото си величествени самотен.

Гледах го покрусен и неразбиращдокато се отдалечава-шеЖивотът ми с цялата си красота и пълнота отново се бе сриналИ сега се издигнах във висинитено вече не бе полетът на удоволствието от животаа на пълното отчаяние един безкраен полет от самотата до смъртта.

Летях все по-високо и по-далеч. Изпитвах невероятното спокойствие на свободатаОбхващах в безмълвието на позна-нието си и във властта си все повече земипланини и градове.Достигнах височинидо които никой орел не летеше и се взрях

в света под менДалече там долу оставаше всичкокоето бях преживял досегаБях усвоил всичко предадено мино чак сега напълно го осъзнахРазбрахче в моя свят и във властта ми е включен и целият свят на орелаведно със силата и познанието муА то се разпростираше без ограничения над всичкокоето можеше да бъде наречено животИ чак тогава разбрах какво точно ми бе казал Вралеч с последните си думиБлагодарих му мислено и се отправих назад.

Отне ми няколко дни да стигна до бащините си земи.Кацнах направо в дворецав който се бях родил и от който бях избягал преди времеСега се връщах в негоза да мога с придобитите умения да променя нещата и да науча хората на собствената им сила и свобода.