Орелът

 

Обичам да летя като птица и редовно го правя.
Но доскоро, щом се събудех сутрин, мислех че съм сънувал.
Докато един ден не успях съвсем да изляза от съня си и разбрах,
че всъщност преживявам наяве
историята на първия летящ човек


Кралят-орел

разказана от

ВЛАДИМИР ГАНЕВ

 

За всички, които искат да се издигнат в небето,
но никога не се опитват, защото си мислят, че не могат.

 

 

Принцът-орел
(Началото)



Това е една история, която не би могла да бъде истинска,
ако светът не беше такъв, какъвто е,
ако човекът не беше такъв, какъвто е
и ако нямаше орли
и хора, които да ги гледат с копнеж.

Не си мечтай, че си!
Усети се такъв,
влез в живота му и бъди...

Орелът

Още от първото напускане на гнездото орелът бива учен как да наблюдаваБез да обръща внимание на полетатрябва да забележи и да запомни всичко под себе си и така да го пре-върне в свое познаниеТовакоето съществува около негоне са мислите или впечатленията муа самата реалностТочно такава орелът я вижда в подробности и в цялост.

Не се постига лесноОтначало в полетаси толкова замаян от движениеточе си по-впечатлен от фактаче летиш.Унесен си от вятъраскоросттависочината и не те вълнува света около тебНо оставен на воля да се насладиш на небетоскоро разбирашче наближава времетокогато сам ще си осигуряваш хранатаОще първият гладен ден ти подсказва,че ти предстои дълго да усвояваш знания и да усъвършенстваш умениякоито всъщност са ти вродениДа се научиш да наблюдавашда виждаш всичкосякаш си едновременно навсякъдее само началотоа зоркият ти погледзаякналите криле и скоросттас която се спускаш,няма да ти помогнат да се справиш с ловуванетоБез опита на родителите ти ще продължиш да летиш гладен.

Ловът от въздуха е наукаУсвояването и започва с възпи-танието в безпристрастностТрябва да успееш да забравиш и гладаи желанието да се спуснеш върху първото животнокоето видиш да се движи по земятаТрябва да забавиш атаката си,докато обхванеш в развитие цялата ситуацияа когато вече си

взел решението да я проведешда го скриеш дълбоко в себе сида се престоришче се рееш за удоволствие и спокойно да подминеш набелязаната целАко си я наблюдавал достатъчно добребез да си влагал собственото си желание в поведението ипътищата ви неизменно ще се пресекат в единствения найподходящ моментНяма да те видизащото сянката ти ще бъде зад неяНяма да почувства напрежението тизащото ти си го скрил дори от себе сиНяма да усети жегата на погледа титъй като се спускаш откъм слънцето,няма да предугади смъртта сизащото в себе си не носиш заплахата – за теб тя не е врагОрлите нямат врагове – те не воюватпросто си взимат своетоА тяхно е всичкокоето виждат и те решават кое и кога да вземат.

Жертвата разбираче е станала хранакогато това вече е фактНебето над нея в миг потъмнява със силата на внезапна-та инепредизвестена смъртРаздираща болка в гърбазагуба на твърда земя под кракатастремглаво издигане към висини-тесъчетано с невероятно виждане на цялата околностна це-лия святкойто съдържа спомени и чувства от досегашен жи-вотИ едно пълно осъзнаване на предопределението да влее своите младост и сила в мощта на крилетекоито я носят – то-ва е нейната вече известна и почти приета съдбаИ като че ли не тяа някой друг крещи и рита в желанието си да се освобо-диза да продължи както досега дните сида достигне зрелостта на чувствата сидокато гони мечтите сиВместо това в съзнанието и се налага едно ново усещане на пълно знание на абсолютно всичкодори на собствения и крайтам горе на скалистия връх.

Ловуването е умениекоето можеш да придобиеш с гледа-неопити и грешкиНеуспехите ти започват от мигакогато усетишче си останал самЩом крилата ти заякнат и летенето стане естественото ти състояниеродителите ти тържествено се оттеглят от задължението да споделят храната си с теб и така те изправят пред изпитанието сам да решаваш живота си.Тогава започваш да разбирашче успехът няма нищо общо

нито с навиците тинито с изводитедо които си стигнал под тяхно ръководство.

Първият ти сериозен конфликт е с убеждениеточе непре-менно трябва бързо да си уловиш храна и че знаеш как да го направишНяма да успееш преди да разберешче правилата и всичко научено досега са само пример за възможни решения,които са неадекватни преди да са станали твои личниприло-жени в конкретни ситуацииДокато се рееш с чувство на вели-чиеединственият неоспорим факт е гладътОще щом започ-неш атакатажертвата ти я усеща и бързо се скриваа ти про-дължаваш да се рееш в простора все толкова велик и още по-гладенИ това се повтаря безброй пътидокато накрая избист-риш мислите си дотамче да ги скриешда забравиш дори нуждите си и да летиш едва ли не за удоволствиеТогава неизбежно идва моментътв който погледът типътят ти и движението на плячката долу се пресичат в предварително видяна точка от пространство и времеИ още преди да се спуснешти разбирашче вече си осъществил първия си самостоятелен лов и завинаги си се простил с детството,илюзиите и несигурността сиТи си роден орелнебето и земята са в твоята властполетът е естественото ти състояниеа силата и свободата са същността ти.

Ловуването е умениеловът е вижданеОрлите си осигу-ряват дневната храна за не повече от петнайсет минутиА го-лемите скални орликоито гнездят по високите планини и мо-гат да носят в ноктите си животно по-тежко от тях самитене губят за прехраната си повече от час на седмицаПрез остана-лото време в полет те наблюдават местноститеживотните с техните навици и пресмятат възможностите си да ги уловят.Така те постепенно възприемат последователностите и зави-симостите в светакато съставят от всичко това едно тяхно пълно познаниеВиждането и знанието им за всичко около тях е втората им същност и е основа на науката им за ловаа пър-вата стъпка в усвояването и в ползването и е осъзнаванеточе всичкокоето те виждатусещат и дори само подозират,заедно с конкретните подробности в цялост – е тяхно притежание и в тяхна власт.

Младият скален орел Вралеч беше предопределен от не-щотокоето не му принадлежеше и не беше в негова властда бъде водач и учителМалко след първия си свободен полет и първите ловни успехи той схваначе усвояването на практи-ческите знаниякоито родителите му предавахае само нача-лотоВ тях съществуваха празноти за допълване и се нуждаеха от дооформянеСлед третия си самостоятелен улов той откриче няма нужда от често и много ядене и така започна да развива познанието за храната на орлите и за самата им силаЕдин от изводите му бече колкото по-безпристрастно гледа на себе ситолкова по-пълно той възприема заобикалящия го святслива се с него и по този начин го поставя в свое владениеАко успееш да усетиш всичко като част от себе сити получаваш и управлението муВъзприемеш ли животнотокоето видиш като част от себе сити вземаш от силата му и то вече ти принадлежиПо този начин ти можеш да приобщиш към себе си всички животни,които виждашдори те да са прекалено големи и да не стават за храна на орелА като вземаш от силата имти намаляваш нуждата си от ядене и много по-рядко огладнявашБаща му бе обяснилче орелът по-често ловува от страх за глад в бъдещеотколкото заради нужда от храна в моментаС по-честото хранене той трупа енергия и запасиза да има резервА ако припознае всяко животно като бъдеща своя плячкагуби страха си и се задоволява само с необходимото да преживее до следващия ловБеше смисленодобре подредено твърдениено Вралеч скоро разбраче и то съвсем не е такаЗапочна да взима по своя си начин силата на гори,на планинидори и на хораа нито едно от тези неща не даваха увереност за бъдещата наличност на храна.

Дълго беше опитвал как най-добре да го прави и вече ус-пявашеБавно обгръщаше света под себе си с погледа на орел,докато го поемеше целия в себе сиТогава усещашече всяко нещокоето вижда с всяка негова характеристикас цялото му натрупано миналос всяко възможно бъдещо действиевсъщност не съществува извън неговия святнеговото познание и извън самия негоТака то губеше самостоятелността си и му предаваше силата си.

С течение на време Вралеч научиче най-лесно и най-много се взема от хоратаТогава му стана навик да лети над местатакъдето те се събираха и работехаНаблюдаваше ги и ги попиваше в своето виждане на безпристрастна истина и та-ка ставаше собственик на част от тяхната силаТой вече бе започнал да става владетел на святкойто включваше и хоратабез сам да знае какМного по-късно, когато срещна първия летящ човектой му обясниче с полета си над тях е завладял идеята им за абсолютната свободаА това е основната тайна част от душата имкоято те самите нито познаватнито пък управляватзатова лесно провъзгласяват орела за неин символ и така му я подаряват.

Вралеч изпитваше огромно удоволствие да лети по-дълго,да ловува кратко и да яде по-малко, а едновременно с това да става все по-могъщ и все по-всевластен. Ту се рееше високо в небесатату минаваше ниско с триумфално величиекато наб-людаваше и попиваше всичко в съзнанието сиТова му даваше очевидна мощ и свобода като едновременно намаляваше и задълженията муНо осъзнатото и затвърдено умение за поемане на чуждата сила се обърна срещу него точно в моментакогато вече го беше усвоил със сигурност и го бе приел за свое лично постижение и притежание.

Усещането му беше същото като на неговите набелязани жертвикогато върху им се спуснеше сянката на внезапната им смъртСлучи му се докато летеше ниско над пътпо който се движеше странна група от хораБяха девет човека с напълно различно поведениетелосложениядрехи и прическиПри цялото му познание за всичкокоето се случваше около него,той не можеше да види оновакоето би ги свързвалоТе прос-то не би трябвало да пътуват заедно.

Вралеч полетя ниско над тяхза да ги разгледа и така да поеме част от силата имВече го правеше лесноГледаше вся-ко нещобез да си представя евентуални негови качества и без да предполага никакво негово определено бъдещо действие.Той само поглъщаше видяното в познанието си за реалността.Наблюдаваше годокато то загубеше способността си да го изненадва и да му въздействаВключваше го в познатия свят на абсолютната свободана който той беше и символи владе-телА всяко ново и досега несрещано нещо само увеличаваше и обогатяваше този негов свят.

Тогава орелът направи същотоНо от странната група го погледнаха очикоито го изненадахаВисок човек с дългабяла брада и също такава косаоблечен в проста сива дрехакоято приличаше по-скоро на наметкаго погледна с израз на все-обхватно знаниеневероятен покой и абсолютнанеприсъща дори и за орлите свободаВ този момент Вралеч изведнъж разбраче самият той заедно с цялата си мощбезпристраст-ност и силас всичките си познания за реалносттас безпре-делната си свободавсъщност е само част от светаот познани-ето и свободата на този човеки с това изцяло му принадлежи.Както беше черпил сила от заобикалящото го и я бе превръщал в своя собственатака сега я отдаде цялата на него само за мигИ може би щеше да паднеда умреако човекът с поглед на одобрение не беше го изпратил високо в небето да се рее почти безплътен и напълно обърканНямаше го вече могъществото мусамостоятелността и волността муОт орела в него не бе останало нищо освен крилаочи и ноктиИ гладкойто трябваше да бъде обслужван с тяхИ чувство за честИ спомен за умения.И заучени правилакоито го спряха да се впусне веднага в безсмисления лов на безсилието сиИ безмилостната мисъл за обреченостКакво ще прави сегаКакъв ще бъдеНе беше ли това всъщност неговият крайИ гласкойто чува в главата си и очевидно е на човекав чийто свят съществува: “Не е краят тиа началотоТи ще бъдеш товаза което по рождение си предопределен – символводач и учителНо няма да учиш орли,а хора.”

... себе си!